Всеки дългосрочен портфейл започва с решение каква част да бъде в акции и каква – в облигации. С времето пазарите сами променят това съотношение, без да питат инвеститора. Колебанията през 2018 г. са добър повод да обясня какво е ребалансиране и как подхождам към него.
Накратко: Ребалансирането връща портфейла към първоначално избраното разпределение между активите. При хипотетичен портфейл 60% акции и 40% облигации от края на 2016 г. растежът на S&P 500 с 30,9% до 20 септември 2018 г. би изместил дела на акциите до около 66%. Целта не е по-висока доходност, а контрол върху риска.
Какво е разпределение на активите и защо се променя?
Разпределението на активите показва какъв дял от парите е вложен в различни видове инструменти – акции, облигации, депозити. То е основното решение за риска в портфейла. Акциите обикновено носят по-голям потенциал, но и по-силни колебания. Облигациите са по-спокойни, но също могат да поевтиняват.
Проблемът е, че различните активи се движат с различно темпо. Когато акциите растат по-бързо, техният дял в портфейла нараства сам. Така портфейлът постепенно става по-рисков, отколкото е бил замислен, дори ако собственикът му не е направил нищо.
Как пазарите изместиха баланса през 2017 и 2018 г.?
Да вземем опростен пример. В края на 2016 г. инвеститор разпределя портфейла си на 60% акции и 40% облигации. За акциите използвам индекса S&P 500 без дивиденти. За простота приемам, че облигационната част не се променя.
| Дата | S&P 500 (пункта) | Промяна спрямо края на 2016 г. | Дял на акциите в портфейла |
|---|---|---|---|
| 30.12.2016 | 2 238,83 | – | 60% |
| 20.09.2018 (рекорд) | 2 930,75 | +30,9% | около 66% |
| 30.10.2018 | 2 682,63 | +19,8% | около 64% |
Без нито една сделка портфейлът е станал с около 6 процентни пункта по-рисков до септември. След октомврийския спад отклонението частично се е стопило. От началото на 2018 г. до 30 октомври S&P 500 е почти без промяна – с 0,3% нагоре, след като на 20 септември беше с 9,6% над нивото от края на 2017 г.
През 2018 г. и облигациите не стоят на място. Доходността на 10-годишните облигации на САЩ се повиши от 2,46% на 2 януари до 3,12% на 30 октомври. Когато доходността расте, цените на вече издадените облигации падат. Тоест в реалността облигационната част също се е променила, а с нея – и съотношението.
Защо изобщо ребалансирам?
Основната причина е рискът. Ако делът на акциите е нараснал от 60% на 66%, всеки спад на акциите удря портфейла по-силно. При спад на акциите с 20% портфейл с 60% акции губи 12%, а портфейл с 66% акции – 13,2% (ако облигациите не се променят).
Втората причина е дисциплината. Ребалансирането означава да намалиш дела на актива, който е поскъпнал, и да увеличиш дела на този, който е изостанал. Това става по предварително правило, а не според настроението на пазара. Според мен точно емоциите са най-големият враг на дългосрочния инвеститор.
Важно е да кажа и какво не е ребалансирането. То не е опит да се предвиди накъде ще тръгне пазарът. Не е и метод за максимална доходност – в дълъг период на растящи акции портфейл без ребалансиране може да спечели повече, но с по-висок риск.
Кога ребалансирам?
Комисията по ценните книжа на САЩ (SEC) описва два основни подхода в своето ръководство за начинаещи инвеститори:
- По календар – прегледът става на редовен интервал, например на всеки шест или дванадесет месеца;
- По праг – действие се предприема само когато делът на даден клас активи се отклони с повече от предварително определен процент.
На практика комбинирам двата подхода. Преглеждам разпределението на редовни интервали, но действам само ако отклонението е съществено. Малките отклонения не оправдават разходите за сделки. SEC също отбелязва, че ребалансирането обикновено работи най-добре, когато не се прави твърде често.
Как се ребалансира на практика?
Според същото ръководство има три начина:
- продажба на част от активите с по-голям дял и покупка на тези с по-малък;
- покупка на нови активи само в изоставащата категория;
- насочване на новите вноски към изоставащата категория, докато балансът се възстанови.
Третият начин е най-щадящ откъм разходи, защото не изисква продажби. Той обаче работи само ако редовно се внасят нови средства. SEC обръща внимание, че преди ребалансиране трябва да се преценят таксите за сделки и данъчните последици.
Какво означава това за читателя в България
Ребалансирането е приложимо при всеки портфейл, независимо дали е съставен от фондове, акции, облигации или депозити. За българския инвеститор има още един фактор – валутата. Ако част от активите са в долари, промяната на курса също измества дяловете, защото левът е фиксиран към еврото.
Ключови изводи
- Същност: ребалансирането връща портфейла към избраното разпределение, например 60% акции и 40% облигации.
- Пример от 2018 г.: при ръст на S&P 500 с 30,9% от края на 2016 г. до 20 септември 2018 г. делът на акциите би нараснал до около 66%.
- Ефект върху риска: при спад на акциите с 20% портфейл с 66% акции губи 13,2% вместо 12%.
- Подходи: ребалансиране по календар (на 6 или 12 месеца) или при отклонение над предварително зададен праг.
Ако искате да обсъдим как тези въпроси засягат вашите лични финанси, можете да се свържете с мен за консултация – в офиса ми в Пловдив или онлайн чрез видеовръзка. Първата консултация е безплатна. Свържете се с мен.
Източници
- Investor.gov (SEC) – Beginners’ Guide to Asset Allocation, Diversification, and Rebalancing – investor.gov
- U.S. Department of the Treasury – Daily Treasury Par Yield Curve Rates, 2018 – home.treasury.gov
- Yahoo Finance – S&P 500 (^GSPC), исторически дневни данни – finance.yahoo.com
Статията е с образователна и информационна цел и отразява личното ми мнение към датата на публикуване. Тя не е инвестиционен съвет или препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти. Миналите резултати не гарантират бъдещите. Повече: Предупреждение за риск.
