Все по-често виждам реклами, които обещават „печалба всеки ден“ – по 1% или повече дневно, без усилие и без риск. Подобни обещания звучат примамливо, защото малкият дневен процент изглежда скромен. В тази статия показвам какво стои зад тези числа и как изглежда реалното дългосрочно натрупване според историческите данни.
Накратко: За периода 1928–2017 г. американските акции са носили средно 9,65% годишно, а държавните облигации – 4,88%. Обещанието за 1% на ден означава 12-кратно увеличение за една година – резултат, далеч над постиженията на най-успешните инвеститори в историята.
Какво е сложна лихва?
Сложната лихва означава, че доходът от всяка година се добавя към главницата и през следващата година също носи доход. Така растежът се ускорява с времето. Простата лихва, за разлика от нея, се начислява само върху първоначалната сума.
Таблицата показва до каква сума нарастват 10 000 лв. при различна годишна доходност. Това е чиста математика, а не обещание за конкретен резултат.
| Годишна доходност | След 10 години | След 20 години | След 30 години |
|---|---|---|---|
| 3% | 13 439 лв. | 18 061 лв. | 24 273 лв. |
| 5% | 16 289 лв. | 26 533 лв. | 43 219 лв. |
| 7% | 19 672 лв. | 38 697 лв. | 76 123 лв. |
| 10% | 25 937 лв. | 67 275 лв. | 174 494 лв. |
Удобно правило за бърза сметка е „правилото на 72“. Делим 72 на годишната доходност и получаваме приблизително за колко години сумата се удвоява. При 7% годишно това са около 10 години, а при 3% – около 24 години.
Каква доходност е реалистична според историята?
Най-дългите публични редове с данни са за американския пазар. По базата данни на проф. Асват Дамодаран от Нюйоркския университет индексът S&P 500 с реинвестирани дивиденти е носил средно 9,65% годишно за 1928–2017 г. Индексът обхваща 500 от най-големите компании в САЩ. Десетгодишните държавни облигации на САЩ са носили 4,88% годишно за същия период.
При тази доходност 100 долара, инвестирани в началото на 1928 г., достигат близо 400 000 долара в края на 2017 г. Това е силата на сложната лихва – но за 90 години, с Голямата депресия, войни и няколко тежки срива по пътя.
Дори най-известните инвеститори остават далеч от „всеки ден по 1%“. Уорън Бъфет е сред най-успешните инвеститори в историята. В писмото си до акционерите от февруари 2018 г. той посочва, че пазарната стойност на акция на неговата компания е растяла средно с 20,9% годишно за 1965–2017 г. За същия период S&P 500 е носил 9,9% годишно.
Защо средното не е същото като натрупаното?
Средноаритметичната годишна доходност на S&P 500 за 1928–2017 г. е 11,53%. Реално натрупаната, сложна доходност е по-ниска – 9,65%. Разликата идва от загубите, които тежат повече от печалбите.
Простият пример го показва ясно. Ако една сума поскъпне с 50%, а след това поевтинее с 50%, средното е нула. В действителност от 100 лв. остават 75 лв. За да се възстанови загуба от 50%, е нужна печалба от 100%.
Защо „1% на ден“ е математически капан?
В годината има около 250 работни дни на борсата. Ако 10 000 лв. растат с по 1% на ден, след една година стават над 120 000 лв. След две години сумата надхвърля 1,4 млн. лв. След пет години капиталът би се увеличил около 250 000 пъти.
Нито един инвеститор в историята не е постигал подобно нещо устойчиво. Затова обещанието за висока и постоянна печалба е по-скоро сигнал за опасност, отколкото за възможност. Американската Комисия по ценните книжа (SEC) посочва като основни предупредителни знаци високата доходност при малък или никакъв риск и прекалено равномерната доходност.
Как изглежда една измама отвътре?
Най-известният пример е случаят „Мейдоф“. Фондовете на Бърнард Мейдоф отчитат подозрително стабилна доходност от около 10% годишно. Един от тях отчита 10,5% средно годишно за 17 години и дори положителен резултат от 5,6% до края на ноември 2008 г., в разгара на световния срив.
Мейдоф е арестуван на 11 декември 2008 г. Прокуратурата оценява размера на измамата на 64,8 млрд. долара по сметките на клиентите му. На 29 юни 2009 г. той е осъден на 150 години затвор. Поуката за мен е ясна: дори скромна, но „твърде гладка“ доходност може да е признак за проблем.
Какво означава това за читателя в България
При оценката на всяка доходност е важно да се гледа реалната, а не само номиналната стойност. Реалната доходност е доходността след инфлацията. По данни на НСИ годишната инфлация през септември 2018 г. е 3,6%. Това означава, че само за да запазят покупателната си способност, парите трябва да носят поне толкова.
Сложната лихва работи и при редовни вноски. При хипотетична доходност 7% годишно вноска от 200 лв. месечно за 30 години натрупва около 244 000 лв. при общо внесени 72 000 лв. Ключовите елементи са времето и дисциплината, а не обещанието за бързина.
Ключови изводи
- Историческа доходност: американските акции са носили 9,65% годишно за 1928–2017 г., а облигациите – 4,88%.
- Времето е основният двигател: при 7% годишно сумата се удвоява за около 10 години.
- „1% на ден“ е нереалистично: това означава над 12-кратно увеличение за една година, докато Бъфет постига 20,9% годишно за 53 години.
- Твърде гладката доходност е предупреждение: измамата на Мейдоф с около 10% стабилна годишна доходност е оценена на 64,8 млрд. долара.
Ако искате да обсъдим как тези въпроси засягат вашите лични финанси, можете да се свържете с мен за консултация – в офиса ми в Пловдив или онлайн чрез видеовръзка. Първата консултация е безплатна. Свържете се с мен.
Източници
- Aswath Damodaran, NYU Stern – Historical Returns on Stocks, Bonds and Bills: 1928–2017 (актуализация януари 2018) – pages.stern.nyu.edu
- Berkshire Hathaway – Писмо до акционерите за 2017 г. (24.02.2018) – berkshirehathaway.com
- U.S. SEC, Investor.gov – Ponzi Scheme – investor.gov
- Wikipedia – Madoff investment scandal (хронология) – en.wikipedia.org
- Manager.bg – Инфлацията расте, тласната от поскъпването на храните и образованието (15.10.2018, по данни на НСИ) – manager.bg
Статията е с образователна и информационна цел и отразява личното ми мнение към датата на публикуване. Тя не е инвестиционен съвет или препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти. Миналите резултати не гарантират бъдещите. Повече: Предупреждение за риск.
