България е Европа!

Исторически успех: България получи зелена светлина за еврозоната от 1 януари 2026 г.

Българският народ има основания за радост и гордост.

Днес, 4 юни 2025 г., Европейската централна банка и Европейската комисия публикуваха конвергентните доклади, които официално потвърждават готовността на нашата страна да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г. България изпълнява всички критерии за конвергенция и ще стане 21-вата държава членка на ЕС с еврото като официална валута. Този момент представлява кулминация на дълъг процес на икономическо сближаване с европейските стандарти и открива нова страница в българската история.

Положителната оценка на европейските институции

Конвергентният доклад на Европейската централна банка представлява официалното признание за постигнатия от България напредък в икономическата интеграция с еврозоната. „Тази положителна оценка на конвергенцията проправя пътя за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. и превръщането ѝ в 21-вата държава членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната“, заяви Филип Р. Лейн, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.

Докладът потвърждава, че България е в рамките на референтните стойности на критериите за конвергенция и отговаря на всички правни изисквания. След участието си във валутния механизъм ERM II и банковия съюз от 10 юли 2020 г., България направи решителна стъпка към европейската интеграция дори в трудни икономически условия. Европейските институции признават „огромната отдаденост“ на България да направи необходимите корекции за постигане на целта.

Критериите за конвергенция – детайлен анализ на постиженията

Ценова стабилност

България успешно изпълни критерия за ценова стабилност, който е сред най-важните показатели за готовност към еврозоната. През април 2025 г. средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в България достигна 2,7%, което е под референтната стойност от 2,8%. Референтната стойност се изчислява на базата на трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност – Ирландия (1,2%), Финландия (1,3%) и Италия (1,4%), като към средната им инфлация се добавят 1,5 процентни пункта.

Фискална дисциплина

Българската фискална политика демонстрира стабилност и отговорност. България не е била обект на процедура при прекомерен дефицит от 2012 г. Бюджетният дефицит на консолидирания държавен сектор през 2024 г. беше 3,0% от БВП, точно на нивото на референтната стойност от 3%. Още по-впечатляващ е показателят за държавния дълг – 24,1% от БВП, което е значително под референтната стойност от 60%. Този дълг е под 60% от БВП през последните 20 години, което показва устойчива фискална дисциплина.

Валутна стабилност

Критерият за валутния курс е изпълнен безупречно. Българският лев участва в ERM II през целия двугодишен референтен период от 20 май 2023 г. до 19 май 2025 г. През този период левът не показа никакво отклонение от централния курс от 1,95583 лева за евро. Това е резултат от дългогодишната политика на валутен борд, която България прилага от 1997 г. При въвеждането на еврото ще бъде запазен настоящият фиксиран обменен курс от 1 евро = 1,95583 лева.

Дългосрочни лихвени проценти

България отговаря и на критерия за дългосрочните лихвени проценти, което показва доверието на финансовите пазари в българската икономика и фискална политика. Този показател е важен индикатор за финансовата стабилност и способността на страната да се финансира при благоприятни условия.

Икономически ползи за граждани и бизнес

Ликвидиране на валутния риск: Предимства за всички

Преходът към еврото ще премахне транзакционните разходи за:

• Граждани – превалутирането при пътуване или онлайн покупки ще отпадне, спестявайки средно 150 лв. на домакинство годишно.

• Бизнес – компаниите ще спестят над 600 млн. лв. годишно от конверсионни такси и хеджиране на риска.

Пазарният потенциал на българските фирми ще се разшири автоматично, тъй като 68% от износа ни е насочен към еврозоната. МСП-тата ще получат достъп до по-евтини кредити – очаква се спад на лихвите по бизнес заеми с 1.5-2 пункта след 2026 г.

Макроикономическа стабилност: Щит срещу кризи

Членството в еврозоната ще подобри:

• Достъпа до ликвидност – БНБ ще може да използва инструментите на ЕЦБ за управление на лихвените проценти.

• Инвестиционния климат – премахването на валутния риск ще увеличи с 1.2% БВП годишно.

• Рейтингите на страната – очаква се подобрение с 1-2 степени в следващите 3 години, което ще намали разходите по държавния дълг.

Стимулиране на иновациите: Нов етап за FinTech

Въвеждането на еврото ще ускори:

• Дигитализацията на платежните системи – интеграцията с TARGET Instant Payment Settlement (TIPS) ще намали времето за транзакции до секунди.

• Развитието на Open Banking – очаква се 30% ръст на потребителите на FinTech услуги до 2027 г.

• Зеленият преход – достъпът до еврооблигации ще улесни финансирането на ВЕИ проекти.

Институционални предизвикателства: Оставащи реформи

Подобряване на управлението: Ключ за устойчив растеж

Докладът на ЕК посочва няколко критични области за подобрение:

1. Борба с корупцията – Индексът за възприемана корупция на България от 45/100 през 2024 г. остава под средното за ЕС от 63/100.

2. Съдебна ефективност – Средното време за решаване на търговски спорове е 820 дни, срещу 540 дни в средно за ЕС.

3. Регулаторна среда – Процедурите за издаване на строителни разрешения отнемат средно 18 месеца, което ограничава инвестициите в инфраструктура.

Изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е критичен фактор – към юни 2025 г. България е усвоила само 24% от средствата, което изисква ускорена реализация на проектите.

Финансов сектор: Подготовка за нови реалности

Въпреки стабилността на банковата система (Коефициент на капиталова адекватност от 19.4%), остават предизвикателства:

• Неликвиден пазар на корпоративни облигации – обемът на емисиите е само 1.2% от БВП.

• Висока концентрация – 5-те най-големи банки държат 78% от активите, което ограничава конкуренцията.

БНБ вече предприе мерки като въвеждането на максимално съотношение кредит/стойност (LTV) от 85% за ипотеките, за да ограничи рисковете от прегряване на пазара на недвижими имоти.

Техническа подготовка: Готови сме!

Националният план за въвеждане на еврото предвижда:

• Автоматично превалутиране на всички банкови сметки без такси до 30 юни 2026 г.

• Двойно изобразяване на цени в търговските обекти за период от 12 месеца.

• Масови информационни кампании – Обучение на над 50,000 дребни търговци и 200,000 пенсионера.

Производството на българските евромонети с мотивите на Преславската златна съкровищница и кирилицата вече е започнало в монетния двор в София.

Еврото като мост към просперитет

Приемането на еврото от България не е финална цел, а начало на нова икономическа реалност. Комбинацията от фискална дисциплина, структурни реформи и пълна интеграция в европейските пазари ще трансформира страната ни в регионален център на иновации и устойчив растеж. Въпреки оставащите институционални предизвикателства, историческият консенсус между правителството, бизнеса и гражданите за необходимостта от този стъпка гарантира, че България ще използва пълния потенциал на еврозоната.

Заключение

Днешният ден ще остане в историята като момент, в който България получи официалното признание за готовността си да стане пълноправен член на еврозоната. Изпълнението на всички критерии за конвергенция е резултат от дългогодишни усилия за икономическа стабилизация и интеграция с европейските стандарти. Въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. ще отвори нови възможности за икономически растеж, инвестиции и повишаване на жизнения стандарт на българските граждани.

Успехът не е случаен – той е плод на устойчива фискална политика, ценова стабилност и отговорно управление на икономиката (въпреки цялото противопоставяне на определени кръгове). Въпреки че предстоят още институционални реформи, България доказа, че е готова за този исторически момент. Еврото няма да ни направи по-богати автоматично, но ще ни предостави инструментите да станем по-стабилни, по-конкурентоспособни и по-интегрирани в европейската икономика.