Американският фондов пазар е в най-дългия възходящ период в своята история. На 22 август 2018 г. индексът S&P 500 навърши 3 453 дни без спад от 20% или повече, а от дъното през март 2009 г. е нараснал с над 320%. В такива моменти често ме питат колко риск е „нормално“ да се поеме. Моят отговор винаги започва с друг въпрос: за колко време са тези пари?
Накратко: Колкото по-дълъг е срокът, толкова по-рядко акциите са носили загуба. За периода 1928–2017 г. S&P 500 е завършил на загуба в 26,7% от едногодишните периоди, в 6,2% от десетгодишните и в нито един двадесетгодишен период.
Какво е инвестиционен хоризонт?
Инвестиционният хоризонт е времето, за което планирам парите да останат инвестирани, преди да ми потрябват. Той може да е две години за вноска за жилище или 25 години за пенсия. За мен хоризонтът не е желание, а конкретна дата, на която парите трябва да са налични.
Рискът при инвестициите е възможността стойността да е спаднала точно когато парите са ми нужни. Колебанията на цените, наричани волатилност, са нормална част от пазара. Те са проблем най-вече тогава, когато се налага да продам в неподходящ момент.
Какво показват историческите данни?
За илюстрация използвам публичната база данни на проф. Асват Дамодаран от Нюйоркския университет. Тя съдържа годишната доходност на S&P 500 с реинвестирани дивиденти от 1928 до 2017 г. Индексът S&P 500 обхваща 500 от най-големите публични компании в САЩ. По тези данни изчислих колко от всички възможни периоди с дадена дължина са завършили на загуба.
| Срок | Брой периоди | С загуба | Дял със загуба | Най-лош резултат (годишно) | Най-добър резултат (годишно) |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 година | 90 | 24 | 26,7% | −43,8% | +52,6% |
| 5 години | 86 | 11 | 12,8% | −12,7% | +28,3% |
| 10 години | 81 | 5 | 6,2% | −1,7% | +20,1% |
| 15 години | 76 | 1 | 1,3% | −0,2% | +18,8% |
| 20 години | 71 | 0 | 0% | +2,4% | +17,7% |
Периодите се припокриват – например 1928–1937 г. и 1929–1938 г. се броят поотделно. Доходностите са номинални, в щатски долари, без да се отчитат инфлация, данъци и такси.
Защо срокът променя картината толкова силно?
В рамките на една година резултатът зависи силно от новините, настроенията и случайността. Най-лошата година в данните е 1931 г. с −43,8%. Близо до нея е 2008 г. с −36,6%. Най-добрата е 1954 г. с +52,6%.
С времето добрите и лошите години се компенсират. Средната годишна сложна доходност за целия период е 9,65%. Сложна доходност означава, че печалбата от всяка година се реинвестира и сама носи доход.
Десет години обаче не са гаранция. Периодът 2000–2009 г. завършва с общ резултат около −9%, или −0,95% годишно. А след срива от 2008 г. инвеститор с реинвестирани дивиденти е върнал стойността си от началото на 2008 г. едва в края на 2012 г.
А как изглеждат облигациите?
Облигацията е заем, който инвеститорът дава на държава или компания срещу лихва. Десетгодишните държавни облигации на САЩ в същата база данни са имали загуба в 16 от 90 години. Най-лошата е 2009 г. с −11,1%. При петгодишните периоди има само един отрицателен, а при десетгодишните – нито един.
Цената на тази стабилност е по-ниската доходност: средно 4,88% годишно срещу 9,65% за акциите. Смесен портфейл от 60% акции и 40% облигации, ребалансиран всяка година, е бил на загуба в 19 от 90 години. При десетгодишните периоди обаче не е имал нито един отрицателен резултат.
Как свързвам хоризонта с риска?
За мен хоризонтът е първият филтър при всяко решение. Историята показва, че приблизително в една от всеки четири години акциите са губили. Затова според мен пари с хоризонт от една-две години трудно понасят риска на акциите.
При срок от десет и повече години историческата картина е съвсем различна. Това обаче изисква търпение. Голяма заплаха за дългия хоризонт е решението да се продаде по време на спад, което превръща временната загуба в окончателна.
Има и важна уговорка. Данните са за един пазар – американския, който през XX век е сред най-успешните в света. Други пазари са имали много по-дълги периоди на загуби. Японският индекс Nikkei 225 например и днес е под рекорда си от декември 1989 г.
Какво означава това за читателя в България
Логиката е еднаква независимо от пазара. Преди да избера инструмент, определям целта и датата, на която парите ще са нужни. Спешният резерв, вноската за жилище след две години и пенсията след 25 години са три различни хоризонта. Те рядко се побират в един и същ продукт.
Има и още един фактор. Данните в таблицата са в долари. За човек с доходи и разходи в левове колебанията на валутния курс добавят допълнителен риск.
Ключови изводи
- Една година е кратък срок: S&P 500 е бил на загуба в 24 от 90 календарни години между 1928 и 2017 г.
- Дългият срок намалява вероятността от загуба: при десетгодишните периоди загубите са 6,2%, а при двадесетгодишните – нито един случай.
- Няма гаранции: десетилетието 2000–2009 г. завършва с около −9% общо за американските акции.
- Хоризонтът определя риска: облигациите и смесените портфейли са губили по-рядко, но с по-ниска доходност – 4,88% годишно за облигациите.
Ако искате да обсъдим как тези въпроси засягат вашите лични финанси, можете да се свържете с мен за консултация – в офиса ми в Пловдив или онлайн чрез видеовръзка. Първата консултация е безплатна. Свържете се с мен.
Източници
- Aswath Damodaran, NYU Stern – Historical Returns on Stocks, Bonds and Bills: 1928–2017 (актуализация януари 2018) – pages.stern.nyu.edu
- Associated Press / The Spokesman-Review – S&P 500 marks longest bull run on mixed day for indexes (22.08.2018) – spokesman.com
- U.S. SEC, Investor.gov – Asset Allocation – investor.gov
- Wikipedia – Nikkei 225 (хронология на индекса) – en.wikipedia.org
Статията е с образователна и информационна цел и отразява личното ми мнение към датата на публикуване. Тя не е инвестиционен съвет или препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти. Миналите резултати не гарантират бъдещите. Повече: Предупреждение за риск.
