Тази седмица пазарът на американски държавни облигации преживя едно от най-резките движения за годината. Доходността на 10-годишните облигации на САЩ стигна най-високото си ниво от 2011 г. насам. Това е добър повод да обясня как работи облигацията и защо цената ѝ пада, когато лихвите растат.
Накратко: Облигацията плаща фиксирани суми, затова при по-високи пазарни лихви старите облигации струват по-малко. Между 2 и 4 октомври 2018 г. доходността на 10-годишните облигации на САЩ се повиши от 3,05% до 3,19%. При ръст на доходността от 3% до 3,2% цената на 10-годишна облигация с купон 3% пада с около 1,7%.
Какво всъщност е облигацията?
Облигацията е заем, който инвеститорът дава на държава или компания. Срещу това емитентът (този, който издава облигацията) обещава да плаща лихва и да върне главницата на определена дата.
Лихвата се нарича купон. Тя обикновено е фиксирана при издаването. Например облигация с номинал 1 000 долара и купон 3% носи по 30 долара годишно до падежа. Падежът е датата, на която главницата се връща.
Облигацията може да се продаде преди падежа. Тогава цената ѝ се определя от пазара, а не от номинала. Именно тук идва връзката с лихвите.
Защо цената пада, когато лихвите растат?
Представете си, че днес купувате облигацията от примера с купон 3%. Утре държавата издава нова облигация със същия срок, но с купон 4%. Никой няма да плати пълни 1 000 долара за вашата облигация, щом новата носи повече.
За да бъде старата облигация привлекателна, цената ѝ трябва да падне. Тя пада дотолкова, че купувачът да получи общо същата доходност като от новата. Доходността до падежа е годишната печалба, която получава купувачът, ако държи облигацията до края, като включва и купоните, и разликата между цената и номинала.
Затова цената и доходността винаги се движат в противоположни посоки. Когато медиите пишат, че „доходността скочи“, това означава, че цените на облигациите паднаха.
Какво се случи в началото на октомври 2018 г.?
На 26 септември Федералният резерв на САЩ (Фед) повиши основната си лихва до диапазон 2,00–2,25%. Това беше трето повишение за годината.
На 3 октомври председателят на Фед Джером Пауъл заяви в интервю, че лихвите все още са стимулиращи и че Фед се движи постепенно към неутрално ниво. По думите му „може да минем отвъд неутралното ниво, но вероятно сме далеч от него в момента“. Неутралната лихва е нивото, при което паричната политика нито стимулира, нито забавя икономиката.
Същия ден индексът на Института за управление на доставките (ISM) за сектора на услугите в САЩ стигна 61,6 пункта за септември. Това е най-високата стойност откакто индексът се изчислява през 2008 г. Стойност над 50 означава растеж на сектора.
Пазарът реагира рязко. Ето данните за доходностите по затваряне според Федералния резерв на Сейнт Луис:
| Срок на облигацията | 2 октомври | 4 октомври | Промяна |
|---|---|---|---|
| 2 години | 2,82% | 2,87% | +0,05 п.п. |
| 10 години | 3,05% | 3,19% | +0,14 п.п. |
| 30 години | 3,20% | 3,35% | +0,15 п.п. |
Доходността от 3,19% по 10-годишните облигации е най-високата при затваряне от юли 2011 г. насам. При 30-годишните облигации нивото от 3,35% е най-високото от септември 2014 г.
С колко пада цената при такова движение?
Изчислих примерни цени за облигация с номинал 1 000 долара и годишен купон 3%. Приемам, че тя е купена, когато пазарната доходност е била също 3%, т.е. на цена 1 000 долара.
- Ако доходността се повиши до 3,2%, 2-годишната облигация струва около 996 долара, 10-годишната – около 983 долара, а 30-годишната – около 962 долара.
- Ако доходността се повиши до 4%, цените са съответно около 981, 919 и 827 долара.
Примерът показва важен принцип. Колкото по-дълъг е срокът до падежа, толкова по-силно реагира цената на промяната в лихвите. Тази чувствителност се измерва с показател, наречен дюрация. Грубо казано, дюрацията показва с колко процента се променя цената при промяна на лихвите с един процентен пункт.
Ако обаче инвеститорът държи облигацията до падежа и емитентът не фалира, той получава всички купони и пълния номинал. Временният спад в цената има значение основно за този, който продава преди падежа.
Какво означава това за читателя в България
Много хора в България държат облигации косвено – чрез пенсионни фондове или чрез взаимни фондове. Затова е полезно да знаят защо стойността на дяловете им понякога спада, дори когато емитентите на облигациите са надеждни.
Според мен основният урок е, че облигациите не са „безрискови“ в смисъл на постоянна цена. Те носят лихвен риск – риск от промяна в цената заради движение на пазарните лихви. Този риск е по-голям при дългите срокове. Когато сравнявам облигации, винаги гледам не само купона, но и срока до падежа.
Ключови изводи
- Обратна връзка: цената на облигацията и нейната доходност се движат в противоположни посоки.
- Реален пример: между 2 и 4 октомври 2018 г. доходността на 10-годишните облигации на САЩ се повиши от 3,05% до 3,19%, най-високо ниво от юли 2011 г.
- Срокът има значение: при ръст на доходността от 3% до 4% цената на 30-годишна облигация с купон 3% пада с около 17%, а на 2-годишна – с около 2%.
- Падежът: при държане до падежа и без фалит на емитента инвеститорът получава пълния номинал.
Ако искате да обсъдим как тези въпроси засягат вашите лични финанси, можете да се свържете с мен за консултация – в офиса ми в Пловдив или онлайн чрез видеовръзка. Първата консултация е безплатна. Свържете се с мен.
Източници
- Federal Reserve – Federal Reserve issues FOMC statement (26.09.2018) – federalreserve.gov
- CNBC – Powell says we’re „a long way“ from neutral on interest rates (03.10.2018) – cnbc.com
- CNBC – ISM non-manufacturing index hits 61.6 in September (03.10.2018) – cnbc.com
- Federal Reserve Bank of St. Louis (FRED) – 10-Year Treasury Constant Maturity Rate – fred.stlouisfed.org
- Federal Reserve Bank of St. Louis (FRED) – 30-Year Treasury Constant Maturity Rate – fred.stlouisfed.org
Статията е с образователна и информационна цел и отразява личното ми мнение към датата на публикуване. Тя не е инвестиционен съвет или препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти. Миналите резултати не гарантират бъдещите. Повече: Предупреждение за риск.
