Дронове в Черно море и скъп петрол: какво значи за България

За една седмица войната в Украйна стигна до морето пред Варна. На 6 октомври дронове удариха два търговски кораба в българската изключителна икономическа зона и единият потъна. На 13 октомври ударите се повториха – този път на около 15 морски мили от брега срещу Бяла и край нос Крапец. По данни на AP атаката от 6 октомври е първата срещу корабоплаването в българската изключителна икономическа зона.

Тези събития не са само военна новина. Те се случват в момент, в който енергията вече е най-голямата тежест за цените в Европа. Петролът Брент е около 106 долара за барел, газът в Европа е на най-високото си ниво от края на 2022 г., а дизелът у нас е с над 50% по-скъп, отколкото в края на февруари. На 13 октомври Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за растежа на България и повиши тази за инфлацията.

В този анализ обяснявам какво точно се случи в Черно море, защо ударите по корабите имат икономическа цена и как скъпата енергия стига до цените, лихвите и бюджета на всяко българско домакинство. Не правя предположения какво ще стане оттук нататък. Показвам фактите, механизмите и историческите сравнения.

Ключови изводи

• Война в нашата икономическа зона: на 6.10.2026 г. корабът ALFA WATAN потъна след удар с въздушни и морски дронове на около 70 морски мили от брега, а на 13.10.2026 г. бяха ударени „Челси 3“ край Бяла и втори кораб край Крапец (по данни на Reuters, AP, bTV и Дарик).
• По-скъп петрол: Брент е поскъпнал от 72,87 до 105,69 долара за барел между 27.02 и 13.10.2026 г. (ICE, данни чрез TradingView), а през септември спот цената е стигнала до 131 долара на 15.09 (EIA).
• Дизелът у нас: средната цена в България е 1,89 евро за литър на 05.10.2026 г. при 1,23 евро на 23.02.2026 г. – ръст от около 54% (Седмичен бюлетин за горивата на ЕК).
• Инфлацията: 5,6% в България през септември при 3,8% средно за еврозоната, като енергията в еврозоната е поскъпнала с 18,8% за година (Евростат, 02.10.2026 г.).
• По-слаба прогноза: МВФ очаква растеж на България от 2,6% и дефицит по текущата сметка от 8% от БВП за 2026 г. – двойно повече от пролетната си прогноза (МВФ, 13.10.2026 г., по данни на Investor.bg).

Какво се случи в Черно море през последните две седмици?

Атаките срещу търговски кораби в Черно море не са нови. Досега обаче те се случваха основно край украинските пристанища. В началото на октомври ударите се преместиха на юг – първо в румънската, а после и в българската икономическа зона.

5 и 6 октомври: първите удари край Румъния и България

На 5 октомври турски кораб, превозващ царевица, се запали след атака с дрон в румънската икономическа зона и потъна. По данни на AP, които цитират румънските власти, двама души загиват, а 11 са спасени.

В ранните часове на 6 октомври два търговски кораба бяха ударени с въздушни и морски дронове в българската изключителна икономическа зона. По данни на Al Jazeera и Reuters това е станало около 3 ч. през нощта на около 70 морски мили (около 130 км) от брега срещу Бяла. Корабът ALFA WATAN под флага на Того потъна на място. Вторият кораб – ABLE под флага на Палау – се запали, а всичките 18 членове на екипажа му бяха спасени.

Издирването на моряците от потъналия кораб беше прекратено на 7 октомври. По думите на вицеадмирал Румен Николов от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, цитирани от Reuters, на борда е имало около 12 души, всички от Сирия.

13 октомври: втори удар, този път близо до брега

Една седмица по-късно ударите се повториха много по-близо до сушата. Малко преди 2 ч. през нощта на 13 октомври три надводни дрона са поразили кораба „Челси 3“ под малтийски флаг на около 15 морски мили източно от Бяла, предаде bTV. Корабът е пътувал без товар от Турция към Молдова. Всички 15 членове на екипажа, граждани на Азербайджан и Украйна, бяха спасени от „Гранична полиция“, а шестима от тях бяха настанени в болници във Варна.

Около четири часа по-късно е постъпил сигнал за втори ударен кораб – на около 17 морски мили източно от нос Крапец. Той потъна. По данни на bTV и Дарик част от моряците бяха спасени и докарани във Варна, а към 13 октомври издирването на останалите продължаваше. В деня преди това, на 12 октомври, в българската зона на отговорност потъна и друг кораб – EILEEN. По думите на министъра на транспорта, цитирани от БНТ, пробивът в корпуса му не е причинен от външно въздействие.

Войната в Украйна, Близкият изток и европейската отбрана са сред точките в предварителния дневен ред на Европейския съвет, насрочен за 15–16 октомври в Брюксел.

Какво е изключителна икономическа зона и защо е важна?

Изключителната икономическа зона (ИИЗ) е морската площ до 200 морски мили от брега, в която държавата има права върху ресурсите – риба, нефт, газ, вятърна енергия. Тя не е територия на държавата в пълния смисъл. Българското териториално море е широко 12 морски мили. Затова ударите не са атака срещу българска територия, но засягат зона, в която България отговаря за търсенето и спасяването и в която минават корабите към нашите пристанища.

Според мен разликата между „територия“ и „икономическа зона“ има значение за политиците и юристите. За застрахователите, корабособствениците и търговците тя има много по-малко значение. За тях въпросът е прост: колко рисково е да се плава до Варна и Бургас.

Защо ударите по корабите имат икономическа цена?

Морето е основният път, по който България внася суров петрол и голяма част от суровините си и изнася зърно и промишлени стоки. Затова рискът в морето има поне три икономически канала.

Застраховки и навло

Всеки кораб, който влиза в зона с повишен риск от военни действия, плаща допълнителна застраховка за „военен риск“. Тя се добавя към навлото – цената на морския превоз. Колкото по-рискова е зоната, толкова по-висока е премията. Някои корабособственици просто отказват да плават в такива води.

Публикувани данни за ставките за военен риск за Черно море през 2026 г. не открих. Посоката обаче е описана от самия премиер, който по данни на AP посочи ръста на застрахователните разходи. Същият механизъм вече се вижда в световен мащаб. По данни на Американската агенция за енергийна информация (EIA) тарифите за наемане на танкери са стигнали рекордни нива през септември, отчасти заради по-високите разходи за застраховки при плаване през рисковите райони.

Енергийните доставки

Рафинерията край Бургас преработва суров петрол, който пристига по море. Всеки допълнителен разход за превоз и застраховка се отразява на цената на горивата на едро, а оттам – на бензиностанциите. Според мен това е причината ударите край българския бряг да имат значение за цената на дизела, дори когато борсовата цена на петрола не се движи.

Рисковата премия на държавата

Рисковата премия е допълнителната доходност, която инвеститорите искат, за да дадат пари на държава, която смятат за по-рискова. От 2026 г. България е в еврозоната и основната лихва у нас се определя от Европейската централна банка (ЕЦБ). Разликата между доходността на българските и германските държавни облигации обаче остава национална. Тя отразява оценката на инвеститорите за фискалния и политическия риск на страната.

Колко поскъпна енергията от началото на войната в Близкия изток?

Черно море е новият фронт, но основният двигател на поскъпването е друг. От края на февруари 2026 г. войната в Близкия изток ограничава износа на петрол и газ от региона на Персийския залив. Ударите по корабите край България идват на фона на вече скъпа енергия.

Показател	Края на февруари 2026 г.	Последна стойност	Промяна	Източник
Петрол Брент (фючърс, USD за барел)	72,87 (27.02)	105,69 (13.10)	около +45%	ICE, данни чрез TradingView
Природен газ TTF (евро за MWh)	около 32 (седмицата до 27.02)	около 86 (13.10)	около 2,7 пъти	ICE Endex, данни чрез TradingView
Дизел в България (евро за литър)	1,23 (23.02)	1,89 (05.10)	около +54%	ЕК, Weekly Oil Bulletin
Бензин в България (евро за литър)	–	1,66 (05.10)	–	ЕК, Weekly Oil Bulletin

Източник: собствени изчисления по посочените данни. Стойностите за TTF са закръглени. Данните за горивата в България са от Седмичния бюлетин за горивата на Европейската комисия, обобщени от fuel-prices.eu.

Петролът: защо барелът струва над 100 долара

Брент е сортът петрол от Северно море, който служи за основен международен ориентир за цената на суровия петрол. По данни от октомврийската краткосрочна прогноза на EIA средната спот цена на Брент през септември е 114 долара за барел – с 23 долара повече от август. На 15 септември, след атаки срещу саудитския тръбопровод Изток–Запад, тя е стигнала до 131 долара.

EIA посочва и мащаба на проблема. Спрените поради войната добиви в Близкия изток са средно 4,8 млн. барела на ден през септември при 10,9 млн. барела на върха през май. Световните запаси на петрол са намалявали средно с 1,9 млн. барела на ден през третото тримесечие. Агенцията е повишила прогнозата си за средната цена на Брент през четвъртото тримесечие на 2026 г. до 105 долара, а за 2027 г. дава 84 долара. Това са оценки на EIA, а не мои.

За читателя в еврозоната има още един фактор – курсът. Петролът се търгува в долари. По референтния курс на ЕЦБ еврото е поевтиняло от 1,1596 долара на 31.08.2026 г. до 1,1188 долара на 13.10.2026 г. Когато доларът поскъпва, един и същ барел струва повече евро. При курса от 13 октомври барел Брент от 105,69 долара струва около 94,5 евро.

Газът: Европа плаща най-скъпо

TTF е основният борсов ориентир за цената на природния газ в Европа. Той се търгува в Нидерландия в евро за мегаватчас (MWh). По данни, получени чрез TradingView, седмичната цена в края на февруари е била около 32 евро, а на 13 октомври е около 86 евро. Това е най-високото ниво от декември 2022 г. насам.

Газът засяга България по-косвено от петрола, но също толкова съществено. Той определя цената на електроенергията от газови централи, на торовете в земеделието и на отоплението за част от домакинствата. Според мен скъпият газ обяснява защо енергията в еврозоната поскъпва по-бързо от самия петрол.

Дизелът: защо поскъпва повече от петрола

Дизелът у нас е поскъпнал с около 54% от края на февруари, докато Брент е поскъпнал с около 45%. Разликата идва от т.нар. рафиниращ марж (crack spread) – разликата между цената на суровия петрол и цената на готовото гориво. По данни на EIA запасите от дизел в източната част на САЩ са били с 32% под средното за пет години през септември. Световният недостиг на дизел вдига маржовете на рафинериите и прави горивото по-скъпо от суровината.

За България това има пряк ефект. Дизелът е горивото на камионите, земеделската техника и голяма част от обществения транспорт. Поскъпването му стига до цената на почти всяка стока, която се превозва.

Какво казва новата прогноза на МВФ за България?

На 13 октомври МВФ публикува есенния си доклад „Световни икономически перспективи“. В него фондът понижава прогнозата за растежа на България и повишава тази за инфлацията. Числата по-долу са прогнози на МВФ.

Показател за България	Прогноза на МВФ, октомври 2026 г.	Прогноза на МВФ, април 2026 г.
Реален растеж на БВП, 2026 г.	2,6%	2,8%
Реален растеж на БВП, 2027 г.	2,7%	2,5%
Средногодишна инфлация, 2026 г.	4,9%	3,8%
Средногодишна инфлация, 2027 г.	4,8%	3,7%
Дефицит по текущата сметка, 2026 г.	8% от БВП	около 4% от БВП
Безработица, 2026 г.	3,4%	3,6%

Източник: МВФ, World Economic Outlook, октомври 2026 г., по данни на Investor.bg и БТА от 13.10.2026 г.

За сравнение, МВФ дава за еврозоната растеж от 1,1% и инфлация от 3,1% през 2026 г. Така България остава с по-бърз растеж от средното за валутния съюз, но и с по-висока инфлация. Министерството на финансите в есенната си прогноза от 28 септември залага растеж от 3% и средногодишна инфлация от 4,8% за 2026 г. (по данни на „Капитал“). Двете институции се разминават по растежа, но са близо по инфлацията.

Какво е дефицит по текущата сметка и защо се удвоява?

Текущата сметка показва разликата между това, което страната изкарва от чужбина (износ на стоки и услуги, доходи, преводи), и това, което плаща навън (внос, лихви, дивиденти). Дефицит означава, че плаща повече, отколкото получава.

България внася почти целия си петрол и газ. Когато енергията поскъпне с 45% или повече, сметката за внос расте, дори ако количествата не се променят. Според мен това е най-простото обяснение защо МВФ удвоява прогнозата си за дефицита до 8% от БВП. В еврозоната дефицитът по текущата сметка не заплашва валутния курс, както преди, но показва колко доход изтича от страната към вносителите на енергия.

Как скъпата енергия стига до инфлацията в България?

Инфлацията е общото поскъпване на стоките и услугите, които купуват домакинствата. В България тя се измерва по два начина: чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ) на Националния статистически институт (НСИ) и чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който позволява сравнение между страните в ЕС.

Годишна инфлация по ХИПЦ	Септ. 2025	Апр. 2026	Май 2026	Юни 2026	Юли 2026	Авг. 2026	Септ. 2026
България	4,0%	6,0%	6,3%	5,2%	4,4%	5,0%	5,6%
Еврозона	2,2%	3,0%	3,2%	2,8%	2,9%	3,2%	3,8%

Източник: Евростат, експресна оценка за септември 2026 г. (02.10.2026 г.). Стойността за септември 2026 г. е експресна оценка. Окончателните данни са насрочени за 16 октомври.

По данни на Евростат през септември енергията в еврозоната е поскъпнала с 18,8% за година при 14,3% през август. Базисната инфлация, която изключва енергията, храните, алкохола и тютюна, е 2,5%. С други думи, основната част от ускоряването на инфлацията идва от енергията. България е втора по инфлация в еврозоната след Литва (6,1%).

Два пътя на енергията към цените

Енергията влияе на цените по два начина. Първият е пряк – горивата, електроенергията и отоплението са част от потребителската кошница. По експресната оценка на НСИ за август цените в група „Транспорт“ са се повишили с 6,3% само за месец. Това е директният отпечатък на по-скъпите горива.

Вторият път е косвен и по-бавен. По-скъпият дизел вдига цената на доставката на хляб, плодове и строителни материали. По-скъпата електроенергия вдига разходите на пекарните, хладилните складове и ресторантите. Тези разходи се прехвърлят в крайните цени с месеци закъснение. Според мен точно това прави енергийната инфлация упорита: дори когато цената на петрола спре да расте, вторичните ефекти продължават да се появяват в цените.

Защо инфлацията у нас е по-висока от средната за еврозоната?

Според мен причините са поне три. Първо, храната и енергията заемат по-голям дял от разходите на българското домакинство, отколкото в по-богатите страни от еврозоната. Затова едно и също поскъпване на енергията тежи повече. Второ, доходите у нас растат бързо, което поддържа търсенето на услуги. Трето, България е страна, която тепърва настига средното ниво на цените в ЕС, и част от поскъпването е структурно.

Защо ЕЦБ вдига лихвите и какво означава това у нас?

Европейската централна банка определя лихвите за всички 21 държави в еврозоната, включително България. Целта ѝ е инфлация от 2% в средносрочен план. През 2026 г. ЕЦБ два пъти повиши лихвите. На 11 юни тя ги вдигна с 0,25 процентни пункта – за първи път от 2023 г. насам. На 10 септември последва второ повишение с 0,25 пункта. От 16 септември депозитната лихва е 2,50%, а лихвата по основните операции по рефинансиране – 2,65%. Следващото заседание по паричната политика е насрочено за 28–29 октомври.

Депозитната лихва е лихвата, която търговските банки получават, когато държат пари в ЕЦБ. Тя е основният ориентир за лихвите между банките, а оттам – за лихвите по кредитите с плаваща лихва и по депозитите. Как високите лихви в САЩ и решенията на ЕЦБ стигат до кредитите у нас, обясних подробно в анализа за върха на доходността на облигациите в САЩ.

Дилемата пред ЕЦБ

Енергийното поскъпване е това, което икономистите наричат удар по предлагането (supply shock) – цените растат не защото хората харчат повече, а защото нещо става по-оскъдно. Лихвите не могат да върнат петрола от Персийския залив. Те могат само да ограничат търсенето и да попречат поскъпването да се пренесе в заплатите и в очакванията на хората за инфлацията.

Затова ЕЦБ е в трудна позиция. Ако не реагира, инфлацията може да се вкорени. Ако реагира твърде силно, рискува да забави икономиката, която и без това е отслабена от скъпата енергия. Според мен двете повишения през 2026 г. показват, че ЕЦБ поставя на първо място риска от вкореняване на инфлацията.

България няма собствен лост

Преди еврото Българската народна банка (БНБ) работеше в режим на паричен съвет и също нямаше самостоятелна лихвена политика. Сега решенията се вземат във Франкфурт за цялата еврозона. Когато инфлацията у нас е 5,6%, а в Германия 3,3%, една и съща лихва е относително по-ниска за България. Такава е цената на общата валута, която разгледах още при новината, че България получи зелена светлина за еврозоната. Единственият национален инструмент за овладяване на инфлацията остава бюджетът.

Какво означава това за читателя в България

Не давам препоръки за конкретни сделки и не правя прогнози. Мога обаче да покажа как описаните процеси засягат личните финанси.

Семейният бюджет

Ако домакинството харчи по 100 литра дизел на месец, разликата между 1,23 и 1,89 евро за литър е около 66 евро месечно или близо 800 евро годишно. Към това се добавят по-високите цени на стоките, които се превозват с камиони. Според мен е полезно всяко семейство да види колко от разходите му реално зависят от енергията – горива, ток, отопление, доставки. Това показва колко уязвим е бюджетът при поскъпване, което не зависи от нас.

Спестяванията

Реалната доходност е доходността след инфлацията. Ако депозит в банка носи 1% годишно, а инфлацията е 5,6%, реалната доходност е около −4,6%. Парите формално растат, но с тях може да се купи все по-малко. Как мисля за реалната доходност и за разпределението между облигации и акции при сегашните нива, описах в статията за премията за риск при облигации над 5%.

Кредитите

Ако жилищният кредит е с плаваща лихва, тя зависи от пазарен индекс, посочен в договора. Когато ЕЦБ вдига лихвите, тези индекси обикновено следват посоката с известно закъснение. Затова хората с ипотека имат интерес да знаят към кой индекс е обвързан кредитът им и как се изчислява лихвата. Двете повишения на ЕЦБ през 2026 г. общо са 0,50 процентни пункта.

Инвестициите в долари

Много българи държат американски акции или фондове. Доходите им обаче са в евро. Между 31 август и 13 октомври еврото е поевтиняло спрямо долара с около 3,5% по референтния курс на ЕЦБ. Това увеличава стойността на доларовите активи в евро, но движението може да се обърне. Валутният риск съществува независимо от това какво прави самата инвестиция.

Въпроси, които си струва да си зададете

• Какъв е моят финансов резерв в евро и за колко месеца стига при по-високи разходи за горива и ток?
• Колко от спестяванията ми стоят без доходност, докато инфлацията е над 5%?
• Знам ли как ще се промени вноската по кредита ми, ако лихвените индекси се покачат с още половин пункт?
• Как реагирам емоционално, когато пазарите се движат рязко заради новини за война? Тази реакция е част от истинската ми толерантност към риска.

Как изглежда това в исторически план

Историческите сравнения помагат сегашните числа да се поставят в контекст. Те описват само какво се е случвало в миналото и не са указание за бъдещето.

Период	Средна цена на Брент (USD за барел)	Източник
2008 г.	96,94	EIA
2011 г.	111,26	EIA
2012 г.	111,63	EIA
2022 г.	100,93	EIA
2025 г.	69,14	EIA
Първо тримесечие на 2026 г.	81,11	EIA, STEO октомври 2026
Второ тримесечие на 2026 г.	102,93	EIA, STEO октомври 2026
Трето тримесечие на 2026 г.	95,95	EIA, STEO октомври 2026
Септември 2026 г.	114	EIA, STEO октомври 2026

Таблицата показва, че петрол над 100 долара не е безпрецедентен. В периода 2011–2013 г. средната годишна цена беше над 100 долара три поредни години. През 2022 г., след нахлуването на Русия в Украйна, средната цена също надхвърли 100 долара.

Сравнение с 2022 г.

Най-близкият исторически пример за България е 2022 г. Тогава войната в Украйна и газовата криза в Европа доведоха до най-високата инфлация у нас от десетилетия. По данни на НСИ годишната инфлация през септември 2022 г. беше 18,7% по ИПЦ и 15,6% по ХИПЦ. Газът TTF надхвърли 300 евро за мегаватчас през август 2022 г. по данни, получени чрез TradingView.

Днес числата са значително по-ниски – инфлация от 5,6% и газ около 86 евро. Има обаче две разлики, които според мен си струва да се отбележат. Първо, днес България е част от еврозоната и лихвите у нас се определят от ЕЦБ за всички 21 държави. Второ, сега енергийният натиск идва едновременно от два региона – Близкия изток и Черно море. Тогава в статията си „Не позволявайте на инфлацията да промени цялата Ви инвестиционна стратегия“ писах, че инфлационните периоди изпитват преди всичко дисциплината. Тази мисъл според мен е валидна и днес.

Дизелът преди година

По данни от Седмичния бюлетин за горивата на ЕК средната цена на дизела в България е била 1,18 евро за литър на 27 октомври 2025 г. На 5 октомври 2026 г. тя е 1,89 евро – с около 60% повече за по-малко от година.

Миналите резултати не гарантират бъдещите.

Заключение

Според мен събитията от последните две седмици показаха нещо, което досега изглеждаше теоретично: войната в Украйна може да засегне българската икономика не само чрез цените на световните пазари, но и директно – в морето пред Варна и Бургас. Това се случва в момент, в който енергията вече е основният източник на инфлация в Европа, а България е с една от най-високите инфлации в еврозоната.

Новата прогноза на МВФ обобщава тази комбинация в няколко числа: по-бавен растеж, по-висока инфлация и двойно по-голям дефицит по текущата сметка. Не правя предположения как ще се развият конфликтите. Фактите обаче са достатъчни, за да покажат колко важни са финансовият резерв, разбирането на собствените кредити и реалната доходност на спестяванията. Тези неща зависят от нас, дори когато цената на петрола не зависи.

Източници

1. Евростат – Euro area annual inflation up to 3.8%, експресна оценка за септември 2026 г. (02.10.2026) – ec.europa.eu
2. Американска агенция за енергийна информация (EIA) – Short-Term Energy Outlook, октомври 2026 г. (06.10.2026) – eia.gov
3. Американска агенция за енергийна информация (EIA) – Europe Brent Spot Price FOB, годишни данни – eia.gov
4. Международен валутен фонд – World Economic Outlook, октомври 2026 г. (13.10.2026) – imf.org
5. По данни на Investor.bg – МВФ понижи прогнозата за икономическия ръст на България и повиши тази за инфлацията (13.10.2026) – investor.bg
6. По данни на Money.bg (БТА) – МВФ понижи прогнозата за растежа на България и повиши тази за инфлацията (13.10.2026) – money.bg
7. Европейска централна банка – Monetary policy decisions (10.09.2026) – ecb.europa.eu
8. По данни на Banco de España – ECB raises rates by 25 basis points in June (11.06.2026) – bde.es
9. Европейска централна банка – Референтен курс на еврото спрямо долара – ecb.europa.eu
10. Национален статистически институт – Инфлация и индекси на потребителските цени, август 2026 г., експресна оценка – nsi.bg
11. Национален статистически институт – Inflation and Consumer Price Indices in September 2022 – nsi.bg
12. Европейски съвет – Покана и предварителен дневен ред на заседанието на 15–16.10.2026 г. (14.09.2026) – consilium.europa.eu
13. Европейска комисия, Weekly Oil Bulletin, по данни на fuel-prices.eu – Bulgaria diesel falls below €1.90/l (05.10.2026) – fuel-prices.eu
14. По данни на Al Jazeera – Bulgaria says two commercial vessels were hit in drone attack in its waters (06.10.2026) – aljazeera.com
15. По данни на Reuters (публикувано от Al-Monitor) – Bulgaria halts rescue operation for crew of sunken ship (07.10.2026) – al-monitor.com
16. По данни на AP – Bulgaria’s leader says drone attack hits 2 commercial vessels (06.10.2026) – ksat.com
17. По данни на bTV – Нови удари с дронове по кораби в Черно море до България (13.10.2026) – btvnovinite.bg
18. По данни на Дарик – Моряк от кораба „Челси 3“ (13.10.2026) – darik.bg
19. По данни на Fakti.bg – Шестима са ранените от „Челси 3“ край Бяла (13.10.2026) – fakti.bg
20. По данни на БНТ – Cargo Ship EILEEN which sank in the Bulgarian waters of the Black Sea was carrying gypsum (13.10.2026) – bntnews.bg
21. По данни на „Капитал“ – Bulgaria faces economic slowdown and high inflation in 2027 (29.09.2026) – capital.bg
22. Собствени изчисления по данни, получени чрез TradingView (фючърси на петрола Брент на ICE и на природния газ TTF на ICE Endex), към 13.10.2026 г.

Ако искате да обсъдим как тези процеси засягат вашите лични финанси, можете да се свържете с мен за консултация – в офиса ми в Пловдив или онлайн чрез видеовръзка. Първата консултация е безплатна. Свържете се с мен.