Днес Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) заседава във Франкфурт. Това е едно от последните заседания преди датата, която ЕЦБ сама посочи за край на нетните покупки на активи – края на декември 2018 г. Затова е добър момент да обясня какво представлява тази програма, колко голяма стана тя и какво означава краят ѝ за България.
Накратко: През юни ЕЦБ обяви, а през септември потвърди, че от октомври купува активи за 15 млрд. евро месечно до края на декември 2018 г. и след това очаква нетните покупки да приключат, ако данните потвърдят прогнозата ѝ за инфлацията. Към края на септември 2018 г. ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната държат активи за около 2,53 трлн. евро по тази програма.
Какво е количественото облекчаване (QE)?
Количественото облекчаване (на английски quantitative easing, QE) е програма, при която централната банка купува в големи обеми облигации от пазара. Тя плаща с новосъздадени пари в банковата система. Целта е да се понижат лихвите по дългосрочните заеми и да се подкрепи кредитирането.
ЕЦБ прибягна до тази мярка, защото основните ѝ лихви вече бяха около нулата. Инфлацията в еврозоната дълго оставаше далеч под целта „под, но близо до 2%“. Лихвата по депозитното улеснение на ЕЦБ – това е лихвата, която банките получават за парите, оставени за една нощ в централната банка – е отрицателна, -0,40%.
Програмата на ЕЦБ се нарича Програма за закупуване на активи (APP). Около четири пети от нея са държавни облигации. Останалото са обезпечени облигации, корпоративни облигации и ценни книжа, обезпечени с активи.
Колко активи изкупи ЕЦБ?
Първите покупки по APP започнаха през октомври 2014 г., а основната фаза започна през март 2015 г. Оттогава месечният обем се променя няколко пъти:
| Период | Нетни покупки на месец |
|---|---|
| март 2015 – март 2016 | 60 млрд. евро |
| април 2016 – март 2017 | 80 млрд. евро |
| април – декември 2017 | 60 млрд. евро |
| януари – септември 2018 | 30 млрд. евро |
| октомври – декември 2018 | 15 млрд. евро |
Според данните на ЕЦБ към края на септември 2018 г. общият портфейл по APP е около 2 532 млрд. евро. От тях около 2 076 млрд. евро са по програмата за публичния сектор, т.е. главно държавни облигации. Корпоративните облигации са около 170 млрд. евро.
Какво точно реши ЕЦБ досега?
На 14 юни 2018 г. ЕЦБ обяви, че ще купува по 30 млрд. евро месечно до края на септември. След това темпото ще бъде намалено до 15 млрд. евро до края на декември, а нетните покупки се очаква да приключат. На 13 септември решението беше потвърдено със същото условие – ако новите данни потвърдят средносрочната прогноза за инфлацията.
Краят на нетните покупки не означава, че ЕЦБ ще продава облигациите си. Тя заяви, че ще реинвестира главниците на падежиращите книжа „за продължителен период“ след края на нетните покупки. Реинвестиране означава, че с парите от изтеклите облигации се купуват нови. Така размерът на портфейла остава приблизително същият.
ЕЦБ също така заяви, че основните ѝ лихви ще останат на сегашните нива „поне през лятото на 2019 г.“. Лихвата по основните операции по рефинансиране е 0,00%, а по депозитното улеснение -0,40%.
Според Евростат годишната инфлация в еврозоната през септември 2018 г. е 2,1%. Основната причина е енергията, чиито цени са с 9,5% по-високи от година по-рано. Инфлацията при услугите е само 1,3%.
Какво означава това за читателя в България
България не е член на еврозоната и БНБ не участва в APP. Въпреки това решенията на ЕЦБ влияят пряко и у нас. Причината е валутният борд – система, при която левът е фиксиран към еврото и всеки лев в обращение е покрит с валутни резерви.
Валутният борд действа от 1 юли 1997 г. Днес курсът е фиксиран на 1,95583 лева за 1 евро. При такъв режим БНБ не провежда самостоятелна лихвена политика. Лихвите у нас следват в голяма степен лихвите в еврозоната.
Връзката е и пряка. С наредба от края на 2015 г. БНБ обвърза лихвата по свръхрезервите на банките с лихвата по депозитното улеснение на ЕЦБ – когато тя е отрицателна, и у нас се прилага отрицателна лихва. Свръхрезервите са парите, които банките държат в БНБ над задължителния минимум.
През 2018 г. България направи и стъпки към еврозоната. На 29 юни правителството изпрати писмо с намерение за участие в механизма на обменните курсове ERM II и в Банковия съюз. Еврогрупата приветства това намерение на 12 юли. През юли България подаде и молба за тясно сътрудничество с ЕЦБ в банковия надзор.
Според мен затова българският спестовник и инвеститор трябва да следи ЕЦБ не по-малко от БНБ. Лихвите по депозитите и кредитите у нас се влияят от решенията във Франкфурт.
Ключови изводи
- Мащаб: към края на септември 2018 г. портфейлът по APP е около 2,53 трлн. евро.
- Темп: от октомври ЕЦБ купува по 15 млрд. евро месечно, при 80 млрд. евро в пика през 2016–2017 г.
- Без продажби: ЕЦБ заяви, че ще реинвестира падежиращите облигации дълго след края на нетните покупки.
- България: чрез валутния борд и курса 1,95583 лева за евро лихвената среда у нас следва тази в еврозоната.
Ако искате да обсъдим как тези въпроси засягат вашите лични финанси, можете да се свържете с мен за консултация – в офиса ми в Пловдив или онлайн чрез видеовръзка. Първата консултация е безплатна. Свържете се с мен.
Източници
- ЕЦБ – Monetary policy decisions (13.09.2018) – ecb.europa.eu
- ЕЦБ – Monetary policy decisions (14.06.2018) – ecb.europa.eu
- ЕЦБ – Asset purchase programmes (история на покупките) – ecb.europa.eu
- Евростат – Annual inflation up to 2.1% in the euro area (17.10.2018) – ec.europa.eu
- Съвет на ЕС – Statement on Bulgaria’s path towards ERM II participation (12.07.2018) – consilium.europa.eu
- БНБ – Паричен съвет (валутен борд) – bnb.bg
Статията е с образователна и информационна цел и отразява личното ми мнение към датата на публикуване. Тя не е инвестиционен съвет или препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти. Миналите резултати не гарантират бъдещите. Повече: Предупреждение за риск.
