Днес Европейската комисия направи нещо, което не беше правила досега. Тя отхвърли проектобюджета на държава от еврозоната и поиска от Италия да го преработи. Обяснявам какво точно се случи, какво е спредът между италианските и германските облигации и защо пазарите следят Рим толкова внимателно.
Накратко: На 23 октомври 2018 г. Комисията за първи път поиска от страна от еврозоната нов проектобюджет. Италия планира дефицит от 2,4% от БВП за 2019 г. при поет по-рано ангажимент за 0,8%. Седмица по-рано спредът между 10-годишните италиански и германски облигации стигна 324 базисни пункта – най-високо ниво от април 2013 г.
Какво точно реши Европейската комисия?
Комисията установи „особено сериозно неспазване“ на препоръката, която Съветът на ЕС отправи към Италия на 13 юли 2018 г. Решението е по Регламент 473/2013. Това е правилото, по което страните от еврозоната изпращат проектобюджетите си в Брюксел всяка есен.
Италия има три седмици да представи преработен план. Заместник-председателят на Комисията Валдис Домбровскис заяви, че за първи път Комисията е задължена да поиска това от държава от еврозоната. Комисията определи отклонението като безпрецедентно в историята на Пакта за стабилност и растеж.
Защо 2,4% дефицит се оказа проблем, след като е под 3%?
Мнозина питат същото. Правилото за 3% е само горна граница. Дефицитът е разликата между разходите и приходите на държавата за година, изразена като процент от БВП. За силно задлъжнелите страни правилата изискват и постепенно намаляване на дълга.
Ключово е понятието „структурен дефицит“. Това е дефицитът, изчистен от ефекта на икономическия цикъл и от еднократните мерки. Италия трябваше да го подобри с 0,6% от БВП. Вместо това проектобюджетът го влошава с 0,8% от БВП. Разликата е около 1,4% от БВП, или близо 25 млрд. евро.
Към това се добавя размерът на дълга. По данни на Комисията в края на 2017 г. той е 131,2% от БВП – вторият най-висок в ЕС. През 2017 г. Италия е платила около 65,5 млрд. евро лихви, или 3,8% от БВП.
Какво е спредът BTP–Бунд и защо всички говорят за него?
BTP са 10-годишните държавни облигации на Италия. Бунд са съответните германски облигации. Спредът е разликата между доходностите им. Доходността е годишната възвръщаемост, която инвеститорът получава при текущата пазарна цена на облигацията.
Германия се приема за най-надеждния длъжник в еврозоната. Затова спредът показва колко допълнителна доходност искат инвеститорите, за да държат италиански дълг. Измерва се в базисни пунктове – 100 базисни пункта са 1 процентен пункт.
| Дата | Събитие |
|---|---|
| 27 септември 2018 г. | Правителството обявява дефицит от 2,4% за 2019 г. |
| 17 октомври 2018 г. | Доходността по 10-годишните BTP достига 3,48%, спредът е над 300 базисни пункта |
| 18 октомври 2018 г. | Спредът достига 324 базисни пункта – най-високо от април 2013 г. |
| 19 октомври 2018 г. | Moody’s понижава рейтинга на Италия до Baa3 – една степен над „спекулативен“ |
| 23 октомври 2018 г. | Комисията отхвърля проектобюджета |
Защо пазарите следят точно Италия?
Причината е мащабът. Италия е третата по големина икономика в еврозоната. Държавният ѝ дълг е огромен по абсолютна стойност. Когато спредът расте, на държавата ѝ струва повече да рефинансира дълга си. Това натоварва бюджета още повече.
Има и втори канал. Италианските банки държат много държавни облигации. Когато цените на тези облигации падат, капиталът на банките намалява. Затова при напрежение около бюджета акциите на банките в Милано обикновено поевтиняват заедно с облигациите.
Рейтингът също има значение. Moody’s вече е само на една степен над „спекулативна“ категория. Кредитният рейтинг е оценка на агенция за способността на длъжника да плаща. Много институционални инвеститори имат ограничения да държат облигации под тази граница.
Какво означава това за читателя в България
Левът е фиксиран към еврото при курс 1,95583 лв. за 1 евро чрез валутния борд. Затова стабилността на еврозоната ни засяга пряко. Еврозоната е и основен търговски партньор на България.
Позицията на България е различна от тази на Италия. По данни на Евростат през 2017 г. страната ни има бюджетен излишък от 0,9% от БВП, а дългът е 25,4% от БВП – един от най-ниските в ЕС. Процедурата с проектобюджетите обаче е само за страните от еврозоната.
За спестителите урокът според мен е принципен. Държавният дълг не е безрисков сам по себе си. Цената му зависи от доверието в бюджетната политика. Затова при всяка инвестиция в облигации гледам не само доходността, но и какво стои зад нея.
Ключови изводи
- Исторически прецедент: на 23 октомври 2018 г. Комисията за първи път поиска преработен проектобюджет от страна от еврозоната.
- Разликата в числата: планиран дефицит от 2,4% от БВП срещу поет ангажимент за 0,8% и структурно влошаване с 0,8% вместо подобрение с 0,6%.
- Реакция на пазара: спредът BTP–Бунд стигна 324 базисни пункта на 18 октомври – най-много от април 2013 г.
- Рейтинг: Moody’s понижи Италия до Baa3 на 19 октомври.
Ако искате да обсъдим как тези въпроси засягат вашите лични финанси, можете да се свържете с мен за консултация – в офиса ми в Пловдив или онлайн чрез видеовръзка. Първата консултация е безплатна. Свържете се с мен.
Източници
- Европейска комисия – European Commission requests that Italy presents a revised draft budgetary plan for 2019 (23.10.2018) – ec.europa.eu
- CNBC – EU rejects Italy’s budget plan for 2019, sending bond yields higher (23.10.2018) – cnbc.com
- Euronews – EU rejects Italy budget, Rome has three weeks to respond (23.10.2018) – euronews.com
- Bloomberg – Italy’s Yield Spread Over Germany Hits Highest Level Since 2013 (18.10.2018) – bloomberg.com
- Bloomberg – Italy Cut to One Step Above Junk by Moody’s in Wake of Bond Rout (19.10.2018) – bloomberg.com
- Евростат – Euro area and EU28 government deficit at 0.9% and 1.0% of GDP (23.04.2018) – ec.europa.eu
Статията е с образователна и информационна цел и отразява личното ми мнение към датата на публикуване. Тя не е инвестиционен съвет или препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти. Миналите резултати не гарантират бъдещите. Повече: Предупреждение за риск.
