Ефектът на снежната топка при дивидентите: как работи реинвестирането

Ефектът на снежната топка при дивидентите: как работи реинвестирането

Инвестирането в акции, изплащащи дивиденти, може да има голям ефект върху натрупването на капитал, особено когато дивидентите се реинвестират обратно в инвестиционното портфолио.

Това създава ефект на снежна топка – сложна лихва, приложена към дивидентите. В тази статия показвам модел на растеж на дивиденти, който илюстрира механизма. Той е математическа илюстрация при зададени допускания, а не обещание за резултат.

Много хора свързват реинвестирането на дивиденти с финансовата независимост в дългосрочен план.

Този вид инвестиране има смисъл само когато се приема като дългосрочен. Много хора се обезкуражават, защото очакват резултати до няколко месеца, а механизмът работи в рамките на години и десетилетия.

Ефектът на снежната топка е процес, който започва от малко. Тук не говорим за начална инвестиция от половин милион, а за нормален човек, работещ в България, който може да си позволи да спестява част от доходите си и да ги влага в акции с растящи дивиденти.

Спестяването и инвестирането се надграждат едно върху друго и така се създава непрекъснат цикъл.

Какво представлява дивидентната снежна топка?

„Дивидентната снежна топка“ е непрекъснат цикъл на нарастващ доход от дивиденти. Тя се създава чрез инвестиране в акции, изплащащи растящи дивиденти.

Приходите от дивиденти растат с времето от три източника: добавянето на нови средства, реинвестирането на дивидентите и органичния растеж на самите дивиденти.

Петте елемента на дивидентната снежна топка

1. Компании, които изплащат дивиденти и ги увеличават в продължение на дълъг период;
2. Редовно добавяне на нови пари към инвестициите;
3. Реинвестиране на получените дивиденти;
4. Време, през което механизмът да подейства;
5. Лична цел – „точката на кръстосване“ между необходимите месечни разходи и получените месечни дивиденти.

 

1. Подбор на компаниите

Дивидентната снежна топка изисква портфолио от акции, изплащащи дивиденти. Ето няколко показателя, които според мен са важни при анализа на дивидентни компании.

Умерен доход от дивиденти

Дивидентната доходност е годишният дивидент на компанията като процент от цената на акцията. Аз лично предпочитам доходност между 2% и 5%. Защо?

Дивидентна доходност под 2% може да не осигури достатъчно дивиденти за растежа на дохода. От друга страна, доходност над 5% може да е знак за по-висок риск. Но доходността е само първата стъпка. Вторият много важен показател е:

Солидна история на дивидентите

При историята на дивидентите на компанията има две съображения.

На първо място – колко дълго компанията е изплащала дивиденти без прекъсване. На второ място – колко години подред компанията е увеличавала изплащания дивидент и с каква регулярност. И в двата случая по-дългата история и по-бързите темпове на растеж на дивидентите обикновено са по-добър знак. Те показват устойчивостта на бизнес модела на компанията и ангажимента ѝ към акционерите. Историята обаче не е гаранция – компании съкращават дивиденти, когато бизнесът им се влоши.

Ниски инвестиционни разходи

Разходите за инвестиране също имат значение. Колкото повече комисионни се плащат, толкова по-малка част от дивидентите реално остава за реинвестиране.

2. Редовни вноски

Средствата за инвестиране идват от две места: от по-високи спестявания чрез по-ниски разходи или от допълнителен доход. Затова според мен основата е подреденият личен бюджет – да е ясно кои разходи могат да се свият и кои не, и откъде може да дойде допълнителен доход.

3. Реинвестиране на дивидентите

Някои инвеститори използват автоматично реинвестиране – веднага след получаването на дивидент се купува дял от същата акция. Този подход има положителни и отрицателни страни. Хубавото е, че не изисква действие. Недостатъкът е, че покупката става независимо от оценката – ако акцията в момента е скъпа, с дивидента се придобива по-малък дял.

Аз лично предпочитам ръчното реинвестиране – цялата сума на получения дивидент се реинвестира, но не задължително в акцията, от която е получен. Това е въпрос на личен подход, а не на правилно или грешно.

4. Времето

Създаването на дивидентна снежна топка не е стратегия за бързо забогатяване. Необходимо е време, за да подейства натрупването. В първите години ефектът е почти незабележим, а се вижда ясно едва след дълъг период.

5. Точката на кръстосване

Точката на кръстосване е моментът, в който годишният или месечният доход от дивиденти достигне личната цел на инвеститора. За някои целта е дивидентите да покриват всички разходи – едно от определенията за финансова независимост.

За други целта е определена допълнителна сума всеки месец – например 500 или 1000 долара от дивиденти. Тези суми може да не покриват всички разходи, но са допълнителен източник на доход.

Каква трябва да бъде тази точка, зависи от личните цели и обстоятелства на всеки.

Пример за „ефекта на снежната топка“

За илюстрацията използвам дивидентен калкулатор, какъвто може да се намери в интернет. Важно уточнение: резултатите от калкулатора са просто математика при зададени постоянни допускания. В реалността доходността, растежът на дивидентите и цените на акциите се променят всяка година, а са възможни и загуби.

Началните данни, които задавам:

• Starting Principal ($) – Начална сума за инвестиране – 1000 долара
• Monthly Contribution ($) – Месечна вноска – 100 долара
• Annual Dividend Yield (%) – Годишна дивидентна доходност – 5%
• Dividend Growth Rate (%) – Годишно увеличение на дивидента – 7%
• Annual Share Price Growth (%) – Годишно нарастване на цената на акциите – 7%; това е най-несигурното допускане в модела
• Number of Years – Период на инвестиране – 10 години

Резултатът от модела:

При тези допускания още на 4-тата година сумата в модела надхвърля 5 пъти първоначалната инвестиция, а след 10 години достига 25 383 долара. В тази сума влизат и самите вноски – началните 1000 долара и по 100 долара всеки месец – затова редовното спестяване е в основата на механизма.

Втори хипотетичен пример: 18-годишен човек получава подарък от 10 000 долара и започва да спестява част от доходите си от първата си работа.

Резултатът от калкулатора до 40-ия рожден ден:

Математиката на сложната лихва при постоянни допускания

При тези допускания калкулаторът показва сума над 1 милион долара около 39-годишна възраст. Само за да демонстрирам как времето засилва ефекта, удължавам периода до 60-ия рожден ден – 42 години – при същите данни.

Числата показват колко голяма роля играе времето в сложната лихва. Те обаче са резултат от постоянни допускания, които в реалния живот не се изпълняват гладко година след година.

Дисциплината и времето са в основата на механизма

Като последен пример за ефекта на времето – графика как и в кой период се е увеличило най-много богатството на Уорън Бъфет.

Като заключение: Акциите, изплащащи растящи дивиденти, създават паричен поток, без да се налага продажба на акциите. Когато дивидентите се реинвестират, ефектът върху натрупването на капитал се засилва с времето. Миналите резултати и примерите от калкулатор не гарантират бъдещи резултати.

Често задавани въпроси

Каква дивидентна доходност предпочитам?

Аз лично предпочитам между 2% и 5%: под 2% доходът е твърде малък за осезаем ефект на снежна топка, а над 5% може да е знак за по-висок инвестиционен риск.

Каква е разликата между автоматичното и ръчното реинвестиране на дивидентите?

Автоматичното реинвестиране не изисква усилия, но купува само същата акция, независимо от оценката ѝ в момента. При ръчното цялата сума също се реинвестира, но инвеститорът сам избира къде.

Какво е „точката на кръстосване“?

Моментът, в който месечните дивиденти достигнат личната цел – например да покриват всички разходи или да носят определена сума, като $500 или $1000 на месец.

Консултация:

• Ако искате да обсъдим как това засяга вашите лични финанси, можете да се свържете с мен за консултация.

Поздрави,

Николай Тосков