Дивидентите и дългосрочното натрупване на капитал

Дивидентите и дългосрочното натрупване на капитал

Може ли един инвеститор да натрупа значителен капитал от дивиденти? Според мен – да, но не бързо.

При висок процент на спестявания, стабилна възвръщаемост и достатъчно дълъг времеви хоризонт ефектът на сложната лихва с годините става все по-осезаем.
За много инвеститори, които тепърва започват, това може да изглежда нереалистично. В края на краищата към момента на писане дивидентната доходност на S&P 500 беше едва 1,3%. Това не изглежда като достатъчно висок процент, за да промени съществено нечие финансово положение…

Въпреки това според мен инвестирането в компании с растящи дивиденти е един от най-разбираемите подходи за дългосрочно натрупване на капитал. В тази статия разглеждам четири инвестиционни „лоста“, които са изцяло под контрола на инвеститора.

Целта на инвестирането в акции, които изплащат дивиденти

Крайната цел на много хора е да се пенсионират финансово независими и да не се налага, както на много пенсионери в България, да търсят някаква работа. Финансовата независимост осигурява гъвкавост, свобода и много възможности в живота. Постигането на тази финансова независимост и стабилно обезпечаване на живота обикновено е предизвикателната част в това начинание.

За инвеститора в компании с растящи дивиденти финансовата независимост настъпва в пресечната точка между получения месечен дивидент и месечния разход за живот – тоест когато доходите от дивиденти надвишат разходите.

Когато мисля как се постига финансова независимост, стигам до няколко фактора, които са изцяло под контрола на инвеститора. Резултатите никога не са гарантирани в несигурния свят на дългосрочните инвестиции, но според мен е разумно вниманието да е насочено именно към нещата, върху които човек може да влияе.

Тези „лостове“ звучат като здрав разум, но са изключително важни. Ако бъдат пренебрегнати, дори много талантлив инвеститор трудно ще постигне целите си.

Според мен основните лостове под контрола на инвеститора са:

• Спестовната норма
• Инвестиционната стратегия
• Времето, през което инвестициите остават на пазара
• Поддържане на ниски инвестиционни разходи

№1: Спестовната норма – колко може да се спестява всеки месец, без да се нарушава бюджетът

Най-важното нещо за всеки, който иска да постигне финансова свобода, е спестяването. Ако не спестявате пари, никога няма да имате капитала, за да вървите по пътя си към финансова независимост. Всъщност в повечето ситуации имате по -голям контрол върху спестяванията си, отколкото възвръщаемостта, която ще спечелите като инвеститор.

Ако печелите 12 000 долара годишно (примерите са в долари, защото става дума за инвестиции в щатски долари) и спестявате 20% от приходите си, за една година ще натрупате 2 400 долара. В този случай годишните ви разходи са 9 600 долара. Спестените 2 400 долара ще бъдат достатъчни, за да покриете разходите си за около 3 месеца.

Ако измислите начин да намалите разходите си и да спестявате 50% от приходите си, ще можете да спестите 6 000 долара за една година.
Въпросът не е да се съсредоточим върху абсолютните долари, а върху процентите на спестявания. Въпросът е, че имате по -високо ниво на контрол върху това колко спестявате и това има по -висока предсказуемост на успеха при изграждането на богатство, отколкото възвръщаемостта на вашата инвестиция. За съжаление бъдещата възвръщаемост е непредсказуема.

Според мен дивидентите са по-предвидимият компонент на възвръщаемостта, затова личният ми подход към пенсионирането се основава на доходите от дивиденти.
Ето защо считам за важно да поддържам разходите си ниски, за да имам висока степен на спестяване и да натрупвам пари по -бързо.

№2: Вашата инвестиционна стратегия

Второто важно нещо, върху което имате контрол, е видът на инвестициите, в които ще вложите парите си. Важно е да разберете, че въпреки историята на миналите резултати, бъдещата възвръщаемост не е гарантирана. Никой няма контрол върху размера и времето на бъдещата възвръщаемост – затова според мен е разумно човек да инвестира само в нещо, което разбира, и да има подход, към който може да се придържа.

Личният ми подход е насочен към акции, изплащащи дивиденти, с дългогодишна история на редовни годишни увеличения на дивидентите. Други инвеститори предпочитат растящи бизнеси, трети – недвижими имоти, индексни фондове, облигации и т.н. Според мен по-важно от избора на конкретен подход е последователността в прилагането му.

Забележка: В инвестиционната теория често се говори за два основни стратегически стълба:

• • Портфейл, изграден изцяло от акции на растежа – първият основен стълб.
  • Портфейл, изграден изцяло от акции, изплащащи редовно дивиденти – вторият основен стълб.

Личният ми подход е дивидентен, защото според мен доходите от дивиденти са по-стабилни и по-предвидими от капиталовите печалби. Освен това при пенсиониране предпочитам да се харчат доходите, а не основният капитал. При този тип инвестиране паричните постъпления са редовни и могат да се реинвестират или изразходват. Според мен човек по-лесно се придържа към инвестиционния си план, когато получава редовни плащания.

№3: Времето на пазара

Третият важен фактор е времето, през което работи „ефектът на снежната топка“. Инвеститорът има известен контрол върху това колко дълго ще остави инвестициите си да генерират доход.

Математиката на сложната лихва е проста: при сложно олихвяване от 10% на година всеки инвестиран долар удвоява стойността си приблизително на всеки седем години. За 28–30 години това означава около 16 долара за всеки инвестиран долар – при условие че такава годишна възвръщаемост бъде постигната, което никой не може да обещае.
Ако инвестицията бъде прекъсната, „ефектът на снежната топка“ се губи. Именно бавният темп обезсърчава много инвеститори, които търсят бърз резултат.

За съжаление, голяма част от инвеститорите се поддават твърде често на емоциите и не успяват да станат успешни инвеститори.

Една от причините е страхът по време на мечи пазар. Друга е желанието да се прибере бързата печалба, без да се остави на натрупването от сложното олихвяване да си свърши работата. Наблюдавал съм доста хора да изпадат в паника и да продават всичко, когато нещата звучат зле (дори това зле да е само по новините и не реално на пазара). Друга причина за продажба е опитът да се определи времето за вход или изход (timing the market) или опитите да се замени едно напълно добро притежание за посредствено такова.

Според мен в повечето ситуации опитите за уцелване на момента вредят повече, отколкото помагат. Почти никой не успява последователно да продава на върха и да купува на дъното. Повечето инвеститори, които твърдят, че са избегнали мечите пазари, го правят, защото често парите им са брой, а не инвестирани. Следователно те пропускат по -голямата част от недостатъците на мечия пазар, но също така пропускат и повечето от ползите на бичия пазар.

Според мен последователността е по-важна от търсенето на „перфектната“ стратегия. Такава няма, а честото скачане от един подход към друг обикновено вреди на резултатите.

№4: Поддържане на ниски инвестиционни разходи

Какво означава това? Това означава да се поддържат ниски комисионни и такси при сделките с ценни книжа.

Когато започнах да инвестирам, комисионните за всяка сделка бяха сериозни, а с годините таксите на пазара значително намаляха. Според мен е важно човек да познава всички разходи, свързани с инвестициите си, защото ефектът им също се натрупва с времето.

Другият съществен разход за инвеститорите по света са данъците. В България към датата на статията плоският данък беше 10% – ниско ниво в сравнение с много западни държави. Доходите от инвестиции трябва да се декларират в годишната данъчна декларация, а пропуските могат да доведат до глоби и лихви.

Заключителни мисли

Може ли един инвеститор да натрупа значителен капитал от дивиденти? Според мен – да, но бавно. Това не е път към бързи резултати.

Подходът изисква търпение и дисциплинирано спестяване, както и внимание към инвестиционните разходи.

Според мен силата на подхода с растящи дивиденти е, че поставя фокуса върху основния бизнес – инвеститорът следи дали компанията има възможност да изплаща нарастващи дивиденти и занапред, а не ежедневните колебания на цената. Резултатите обаче никога не са гарантирани.

Този подход насочва вниманието към два фактора, които според мен са от значение за дългосрочното инвестиране: оценката и качеството на бизнеса. Съчетани с „четирите лоста“ от статията, те дават разумна рамка за мислене за дългосрочното натрупване на капитал.

Често задавани въпроси

Защо процентът на спестяване е толкова важен?

Процентът на спестяване е изцяло под контрола на инвеститора и е по-предвидим от бъдещата възвръщаемост. В примера от статията при доход от 12 000 долара годишно спестяването на 20% дава 2 400 долара за година, а спестяването на 50% – 6 000 долара.

Как работи сложната лихва при 10% годишна доходност?

При сложна лихва от 10% годишно сумата се удвоява приблизително на всеки седем години, така че за 28–30 години всеки долар се превръща в около 16 долара. Това е аритметичен пример, а не обещание за доходност – реалната възвръщаемост е непредсказуема.

Защо са важни инвестиционните разходи?

Комисионните и таксите намаляват възвръщаемостта всяка година, а ефектът им се натрупва с времето – също както при сложната лихва. Затова според мен е важно човек да познава всички разходи, свързани с инвестициите си.

Ако искате да обсъдим как това засяга вашите лични финанси, можете да се свържете с мен за консултация.
Поздрави,

Николай Тосков