Облигациите поставиха връх от 2007 г. Какво следва?

Септември завършва с парадокс, който рядко виждам толкова ясно. Американският пазар на облигации преживява едно от най-тежките си разпродавания от години, а доходността на облигациите на САЩ с 10-годишен срок достигна най-високото си ниво при затваряне от юли 2007 г. насам. В същото време индексът S&P 500 завърши седмицата на по-малко от 1% под историческия си връх.

Срещата между президентите Доналд Тръмп и Си Дзинпин във Вашингтон не донесе пробив и пазарите почти не ѝ обърнаха внимание. Истинската история на седмицата беше цената на парите. Тя засяга всички – от американското семейство, което търси ипотека, до българския кредитополучател с плаваща лихва, защото Европейската централна банка също повиши лихвите този месец.

В този анализ обяснявам защо доходността расте, защо акциите засега издържат, какво се крие под повърхността на индексите и защо според мен октомври носи повече рискове надолу, отколкото възможности нагоре.

Ключови изводи

• Рекордни доходности: 10-годишните облигации на САЩ затвориха на 5,18% на 24.09.2026 г., а 30-годишните – на 5,49% на 25.09.2026 г. От началото на годината 10-годишната доходност се е покачила с около 1 процентен пункт (данни на Министерството на финансите на САЩ).
• Силна икономика: Предварителният композитен индекс на мениджърите по покупките (PMI) на S&P Global за САЩ скочи до 58,4 през септември – най-високото ниво от 62 месеца.
• Индекси близо до върха: S&P 500 затвори седмицата на 7 743,41 пункта, само 0,7% под рекорда от 13.08.2026 г., а Nasdaq Composite постави нов рекорд на 22.09.2026 г.
• Натиск върху потребителя: Средната лихва по 30-годишните ипотеки в САЩ надхвърли 7% (7,03% по данни на Freddie Mac), а дизелът достигна исторически рекорд от 6,529 долара за галон.
• Връзката с България: ЕЦБ повиши депозитната си лихва до 2,50% от 16.09.2026 г., а годишната инфлация у нас през август беше 5,1% по данни на НСИ.

Какво се случи на пазарите през седмицата?

Седмицата започна с голямо политическо събитие и завърши с разговор за облигации. Това е добра илюстрация на това, което наблюдавам от месеци: политиката прави заглавията, но лихвите движат парите.

Срещата Тръмп – Си: повече церемония, отколкото съдържание

Държавното посещение на китайския президент във Вашингтон мина под знака на протокола – посрещане на летището, прелитания на военни самолети, обиколки на Белия дом. Конкретните резултати бяха скромни. Най-важният от тях е удължаването на търговското примирие между двете страни с два месеца – до 10.01.2027 г., както съобщи финансовият министър на САЩ Скот Бесент (по данни на CNBC). Страните обсъдиха и правила за безопасността на изкуствения интелект, а Китай обяви, че ще изпрати две гигантски панди в зоопарка на Атланта.

Подробно разгледах резултатите и това, което не се случи, в анализа си за срещата Тръмп – Си и скритата цена на митата. Тук ще отбележа само едно. Очакванията бяха ниски и пазарите реагираха спокойно. Примирието отлага риска от нова ескалация, но не го премахва. Вратата за нови разговори на високо ниво остава отворена.

Индексите: близо до върха, но с ясно разделение

Въпреки сътресенията при облигациите, американските акции завършиха седмицата на плюс. Разликите между индексите обаче са показателни.

Индекс	Затваряне 25.09.2026	Промяна за седмицата	Разстояние до рекорда	Източник
S&P 500	7 743,41	+1,2%	−0,7% (рекорд 7 798,99 на 13.08.2026)	S&P Dow Jones Indices чрез FRED
Nasdaq Composite	27 068,72	+2,1%	−0,6% (рекорд 27 244,28 на 22.09.2026)	Nasdaq чрез FRED
Dow Jones Industrial Average	51 828,62	+0,3%	−4,6% (рекорд 54 349,12 на 05.08.2026)	S&P Dow Jones Indices чрез FRED

Технологичният Nasdaq поведе, а индустриалният Dow Jones изостана. Това не е случайно. Когато лихвите растат заради силна икономика, пазарът предпочита компаниите, чиито печалби растат най-бързо, и наказва тези, които зависят от евтин кредит и от потребителското търсене. По-нататък обяснявам механизма.

Заслужава внимание и пътят до тук. От рекорда на 13.08.2026 г. до дъното на 16.09.2026 г. – денят, в който Федералният резерв повиши лихвите – S&P 500 загуби 3,2%. След това бързо се възстанови. Такъв спад е по-скоро кратка пауза, отколкото истинска корекция. Корекция на пазара обикновено наричаме спад от 10% или повече от последния връх.

Защо доходността на облигациите в САЩ расте?

Първо, едно просто обяснение. Доходността на облигацията е годишната възвръщаемост, която инвеститорът получава, ако я купи днес и я държи до падежа. Когато цената на облигацията пада, доходността ѝ се покачва – и обратно. Така че „скок на доходността“ означава, че облигациите поевтиняват, защото купувачите искат по-висока компенсация, за да ги държат.

Облигации на САЩ	31.12.2025	Връх през септември 2026	25.09.2026	Източник
2-годишни	3,47%	4,87% (24.09)	4,81%	U.S. Treasury
5-годишни	3,73%	5,03% (24.09)	4,98%	U.S. Treasury
10-годишни	4,18%	5,18% (24.09)	5,17%	U.S. Treasury
30-годишни	4,84%	5,49% (25.09)	5,49%	U.S. Treasury

По официалните данни на Министерството на финансите на САЩ 10-годишната доходност затвори на 5,18% на 24.09.2026 г. Последният път, когато беше по-висока при затваряне, беше на 06.07.2007 г. – месеци преди началото на глобалната финансова криза. В рамките на деня нивата са били и малко по-високи. 30-годишната доходност от 5,49% е най-високата от началото на 2002 г. насам.

Анализаторите спорят коя е главната причина. Според мен няма една причина, а три, които се подсилват взаимно.

Първата причина: икономиката е по-силна от очакваното

Непосредственият повод за последната вълна бяха данните за бизнес активността. Индексът на мениджърите по покупките (PMI) е проучване сред компаниите – стойност над 50 означава растеж, под 50 – свиване. По предварителните данни на S&P Global от 23.09.2026 г. композитният PMI за САЩ скочи до 58,4 от 56,0 през август. Това е най-бързият растеж от юли 2021 г. насам. Индексът за промишлеността се повиши до 57,0 – най-високо ниво от 52 месеца.

Пазарът на труда също изненада. По данни на Бюрото по трудова статистика (BLS) през август в САЩ са разкрити 162 000 нови работни места при среден месечен прираст от 31 000 за предходните 12 месеца. Безработицата остана 4,1%.

Пазарът на облигации прочете тези данни еднозначно: щом икономиката расте толкова бързо, Федералният резерв ще трябва да държи лихвите високи по-дълго, за да я охлади. Интересното е, че част от инвеститорите в акции видяха в същите числа добра новина – доказателство, че печалбите на компаниите могат да останат стабилни въпреки по-скъпия кредит.

Втората причина: инфлацията не иска да се върне към 2%

Силният растеж идва с цена. Същото проучване на S&P Global отчита, че разходите на компаниите за суровини и услуги растат с най-бързия темп от октомври 2022 г., основно заради горивата и транспорта. Според Бюрото за икономически анализ (BEA) ценовият индекс на личните потребителски разходи (PCE) – мярката за инфлация, която Федералният резерв следи най-внимателно – е нараснал с 3,7% на годишна база през юли. Базисният индекс без храни и енергия е 3,3%. И двете числа са далеч над целта от 2%.

Затова на 16.09.2026 г. Федералният резерв (Фед) повиши основната си лихва с 0,25 процентни пункта до диапазона 3,75–4,00%, с единодушно решение 12 на 0. В изявлението си Фед отбелязва, че „икономическата активност се разширява със солиден темп“ и че „инфлацията остава повишена“. Разгледах очакванията преди това решение в статията си за повишението на лихвите от Фед и реакцията на пазарите.

Третата причина: дългът и срочната премия

Има и по-дълбока, структурна сила. Правителството на САЩ харчи значително повече, отколкото събира. По месечния отчет на Министерството на финансите на САЩ дефицитът за първите 11 месеца на фискалната 2026 г. (октомври 2025 – август 2026 г.) е около 1,97 трилиона долара. Общият публичен дълг вече надхвърля 40 трилиона долара (40,07 трлн. към 24.09.2026 г.).

Всеки дефицит се финансира с нови облигации. Когато предлагането на облигации расте по-бързо от търсенето, цената им пада, а доходността расте. Инвеститорите искат и допълнителна компенсация за риска да държат дълга позиция години наред в условия на фискална несигурност. Тази компенсация се нарича срочна премия (term premium) – това е допълнителната доходност, която се изисква за дългия срок спрямо поредица от краткосрочни вложения.

Оценката на Федералния резерв по модела на Kim и Wright показва колко силно се е променила тази премия. Срочната премия на 10-годишните облигации достигна 0,97% на 16.09.2026 г. – най-високото ниво от февруари 2011 г. Преди година тя беше около 0,46%. С други думи, по тази оценка около половин процентен пункт от покачването на доходността идва не от очакванията за лихвите на Фед, а от по-високата цена, която пазарът иска за дългосрочния риск.

Писах за тази тема по-рано през месеца в анализа защо доходност близо до 5% променя правилата на играта. Тогава 5% беше психологическа граница. Днес доходността вече е над нея.

Защо това засяга всички, а не само инвеститорите в облигации?

Доходността на държавните облигации на САЩ е отправна точка за почти всички други лихви в света. От нея зависят ипотеките, корпоративните заеми, лизингите и оценките на акциите. Когато безрисковата държавна облигация носи над 5%, всяка друга инвестиция трябва да предложи повече, за да бъде привлекателна.

Това има пряк ефект върху акциите. Когато „сигурната“ алтернатива носи 5%, инвеститорите сравняват с нея очакваната доходност от акциите. Оценките на компаниите се изчисляват, като бъдещите им печалби се превеждат в днешни пари. Колкото по-висока е лихвата, с която преизчисляваме бъдещетата печалба, толкова по-малко струват днес тези бъдещи печалби.

Защо акциите издържат, въпреки разпродажбата на облигации?

Честно казано, това е въпросът, който ме озадачава най-много тази есен. Всички елементи за по-сериозен спад са налице, а пазарът продължава да се държи. Виждам две основни обяснения.

Печалбите на компаниите като опора

Първото е силата на корпоративните печалби. Икономика, която расте бързо, генерира продажби и печалби. Големите технологични компании продължават да отчитат впечатляващ ръст, свързан с инвестициите в изкуствен интелект. Докато печалбите растат по-бързо, отколкото лихвите „изяждат“ от оценките, индексите могат да се задържат високо.

Второто е инерцията. S&P 500 е нараснал с 13,1% от началото на 2026 г. (по данни на FRED към 25.09.2026 г.) и остава над 50-дневната си пълзяща средна от края на юли. Пълзящата средна е средната цена за последните N дни и показва посоката на тренда. Инерцията на пазара е реална сила, особено когато много инвеститори се страхуват да не изпуснат ръста.

Средната акция страда повече от индекса

Тук обаче идва важната уговорка. Индексът S&P 500 е претеглен по пазарна капитализация. Това означава, че най-големите компании имат най-голямо влияние върху движението му. Шепа технологични гиганти могат да държат индекса близо до върха, докато стотици други акции поевтиняват.

Точно това се случва. Към 18.09.2026 г. S&P 500 беше нараснал с 11,76% от началото на годината, а неговата равнопретеглена версия – в която всяка компания има еднаква тежест – с 10,47% (по данни на Advisor Perspectives). Индустриалният Dow Jones е 4,6% под рекорда си, докато Nasdaq е практически на върха. В предишния си анализ отбелязах, че в деня след срещата Тръмп – Си S&P 500 остана почти без промяна, а равнопретегленият индекс падна с 0,50%.

Какво означава това на практика? Средностатистическата акция се справя по-зле, отколкото показват заглавията. Инвеститор, чийто портфейл не е съставен основно от най-големите технологични компании, вероятно усеща тази есен като значително по-трудна.

Кои сектори печелят и кои губят при високи лихви?

Моето тълкуване на ротацията между секторите е следното. При растеж, воден от силна икономика и упорита инфлация, пазарът награждава компаниите, които могат да растат независимо от цената на кредита:

• Технологии и полупроводници: печалбите им растат достатъчно бързо, за да компенсират по-високата лихва в оценките. Много от тях имат и големи парични резерви, които носят повече доход при високи лихви.
• Здравеопазване: търсенето на лекарства и медицински услуги не зависи от икономическия цикъл. Секторът се държи като защитен.

От другата страна са компаниите, за които скъпите пари са пряк проблем:

• Малки компании: те разчитат повече на банкови заеми с плаваща лихва и имат по-малко възможности да прехвърлят разходите към клиентите.
• Финанси и циклични сектори: по-високите лихви забавят кредитирането и потреблението на стоки, които не са от първа необходимост.
• Имоти и дружества за инвестиции в недвижими имоти (REITs): REIT е компания, която притежава имоти и разпределя голяма част от печалбата като дивидент. Тя е чувствителна към лихвите по два начина – чрез по-скъпото финансиране и чрез конкуренцията с облигациите, които вече носят над 5%.

Тази картина е анализ на поведението на пазара, а не съвет кои сектори да се притежават. Ротациите могат да се обърнат бързо, особено ако данните покажат, че икономиката се забавя.

Помага ли сезонността през четвъртото тримесечие?

Пазарът завършва септември близо до историческия си връх. Това подсказва, че инерцията засега е на страната на купувачите. Предстои и периодът, който исторически е най-благоприятен.

По данни на Motley Fool от 1950 г. насам S&P 500 е завършвал четвъртото тримесечие на плюс в 61 от 76 години, със средна възвръщаемост от около 4,2%.

Аз обаче гледам на тези статистики с все по-голяма предпазливост. През последните две-три години сезонните закономерности работеха много по-слабо, отколкото в миналото. Това ме изненада, особено в периоди на силен макроикономически натиск като сегашния. Статистиката показва шансове, а не обещания. Най-тежките спадове през четвъртото тримесечие – през 1987, 2008 и 2018 г. – не бяха предизвикани от календара, а от конкретни шокове и от затягане на паричната политика. Миналите резултати не гарантират бъдещите.

Междинните избори в САЩ

Пазарът носи и още един товар. На 03.11.2026 г. в САЩ се провеждат междинни избори за Конгреса. Засега не виждам нервност, свързана с тях. Опитът ми показва обаче, че такава нервност обикновено се появява през последните пет седмици преди вота – тоест точно през октомври. Разгледах как пазарите реагираха на политическата несигурност в анализа инвеститорски поглед след изборите в САЩ.

Защо потребителят е в центъра на вниманието?

Потребителските разходи са най-големият двигател на американската икономика. Затова най-важният въпрос за следващите месеци според мен е колко дълго ще издържи американското домакинство. Натискът идва от няколко посоки едновременно.

Ипотеки на ниво, невиждано от години

По седмичното проучване на Freddie Mac от 24.09.2026 г. средната лихва по 30-годишна ипотека с фиксирана лихва е 7,03% при 6,95% седмица по-рано и 6,30% преди година. Дневният индекс на Mortgage News Daily показва още по-високо ниво – 7,43% на 25.09.2026 г., малко под 7,50%, след покачване с около половин процентен пункт само за две седмици. Разликата между двата показателя идва от методологията – единият е седмично проучване, другият отразява ежедневните промени.

За купувача това означава значително по-висока месечна вноска за същото жилище. Жилищният пазар в САЩ реагира рязко на подобни нива: сделките се забавят, а строителите и дружествата за имоти са под натиск.

Горива и сметки за отопление

Втората тежест са горивата. По данни на Агенцията за енергийна информация на САЩ (EIA) средната цена на дизела в САЩ достигна 6,529 долара за галон на 21.09.2026 г. Това е най-високото ниво в историята на тези данни – предишният рекорд беше 5,810 долара през юни 2022 г. Спрямо година по-рано дизелът е поскъпнал с около 74%, а бензинът – с около 41%.

Дизелът е горивото на камионите, земеделието и отоплението в част от САЩ. Когато той поскъпва, поскъпват доставките на почти всичко. Идва и зимният сезон. В североизточните щати и по-северните части на Средния запад хората вече включват отоплението. Високите сметки за комунални услуги, наред с всичко останало, са сериозно изпитание за семейния бюджет.

Заплати, които изостават от цените

Третият фактор е покупателната способност. По данни на BLS средната почасова заплата в САЩ е нараснала с 3,1% за година до август 2026 г. В същото време инфлацията по PCE за юли е 3,7%. Когато заплатите растат по-бавно от цените, реалният доход на домакинствата намалява. Към това се добавят и опасенията, че изкуственият интелект ще промени пазара на труда и ще засегне част от работните места.

Настроенията го потвърждават. Окончателният индекс на потребителските нагласи на Мичиганския университет за септември е 48,1 при 51,7 през август и 55,0 преди година. Домакинствата очакват инфлация от 4,6% през следващите 12 месеца.

Досега американският потребител показа забележителна устойчивост. Въпросът е колко дълго може да продължи това при лихви, невиждани от едно поколение, след пет години на поскъпване на бензина, храната, автомобилите и жилищата. Това е рискът, който ме притеснява най-много в момента.

Какъв е моят базов сценарий?

Нека разделя ясно фактите от моето мнение. Всичко в този раздел е моя прогноза, а не факт.

В по-дългосрочен план съм конструктивен. Моят базов сценарий е, че ограничителната политика на Фед и високите лихви на пазара постепенно ще забавят икономиката на САЩ. Очаквам реалният растеж – растежът след приспадане на инфлацията – да се забави плавно към около 2%. Така инфлационният риск ще намалее. Според мен това в крайна сметка е положително за акциите, защото отваря пътя към по-ниски лихви.

В краткосрочен план картината е много по-мъглява. Смятам, че през следващия месец рискът от спад е по-голям от потенциала за ръст. По-високите лихви по логиката на оценките би трябвало да свалят цените на активите до известна степен. Един спад от 3–5% от сегашните нива не би ме изненадал. Отдръпването от 3,2% в началото на месеца беше по-скоро кратка пауза, отколкото пълноценна корекция.

Сценарий	Какво трябва да се случи	Моята оценка
Базов: постепенно забавяне	Данните за заетостта и инфлацията се охлаждат умерено; доходностите се стабилизират около 5%; пазарът се движи странично с колебания и възможен спад от 3–5%	Най-вероятен
Негативен: лихвен шок	Инфлацията изненадва нагоре, Фед сигнализира нови повишения, 10-годишната доходност продължава нагоре; потребителят започва да отстъпва; по-дълбока корекция	Реален риск, който следя
Позитивен: меко приземяване	Инфлацията се забавя по-бързо от очакваното, доходностите падат, отчетите за третото тримесечие са силни; индексите поставят нови рекорди	Възможен, но изисква добри данни

Засега пазарът се движи странично в широк диапазон. Не очаквам това да се промени, докато не видим септемврийските данни за инфлацията и заетостта и началото на сезона на отчетите.

Какво означава това за читателя в България

От 01.01.2026 г. България е член на еврозоната. Лихвите у нас вече пряко следват решенията на Европейската централна банка (ЕЦБ), а не на Българската народна банка (БНБ). Затова е важно да разберем как събитията в САЩ достигат до нас.

Лихвите по кредитите

На 10.09.2026 г. ЕЦБ повиши трите си основни лихви с 0,25 процентни пункта. От 16.09.2026 г. депозитната лихва е 2,50%. ЕЦБ обяснява решението с това, че „конфликтът в Близкия изток продължава да създава инфлационен натиск“, и очаква инфлация в еврозоната от 3,0% за 2026 г.

Междубанковите лихви вече отразяват това. По данни на ЕЦБ средният 3-месечен Euribor през август беше 2,51% при 2,03% през януари, а 12-месечният – 2,95% при 2,25% в началото на годината. Euribor е лихвата, по която банките в еврозоната си заемат пари една на друга, и служи като основа за част от кредитите с плаваща лихва. Доходността на 10-годишните държавни облигации в еврозоната с най-висок рейтинг също се покачи – до 3,57% на 24.09.2026 г. при 2,98% в началото на годината.

Практическият извод е, че ако имате кредит с плаваща лихва, е разумно да проверите в договора си как се изчислява тя и кога се актуализира. Струва си да прецените как бюджетът ви би понесъл по-висока вноска. Американските доходности не определят директно лихвите у нас, но глобалният натиск върху цената на парите се предава и към Европа.

Инфлацията и горивата у нас

По данни на Националния статистически институт (НСИ) годишната инфлация в България през август 2026 г. е 5,1%, а по хармонизирания индекс (ХИПЦ) – 5,0%. Само за месец цените в транспорта са се покачили с 5,5%, а дизелът – с 13,5%. Това е същият енергиен натиск, който виждаме в САЩ. Когато лихвите по депозитите са по-ниски от инфлацията, парите на депозит губят от реалната си стойност.

Инвестициите и валутният риск

Много българи инвестират в американски акции и фондове. При такива инвестиции има допълнителен риск, който често се подценява – валутният. Към 25.09.2026 г. референтният курс на ЕЦБ е 1,1403 долара за едно евро. Ако доларът поевтинее спрямо еврото, печалбата от американска инвестиция, изчислена в евро, намалява – дори ако самата акция е поскъпнала.

Разликата между индекса и средната акция, за която писах по-горе, също е важна. Ако портфейлът ви е силно концентриран в няколко големи технологични компании, той е изложен на специфичен риск. Ако пък е широко разпределен, може да се представя по-слабо от заглавията. Нито едното, нито другото е добро или лошо само по себе си. Важно е да знаете какво притежавате и защо.

Периоди като сегашния са добър повод да си зададете няколко въпроса. Имате ли резерв за непредвидени разходи? Съответства ли рискът в портфейла ви на хоризонта ви? Как бихте реагирали при спад от 10%? Писал съм по тази тема в статията как да разберете истинската си толерантност към риска.

Какво следя през следващите седмици

Предстои натоварена седмица с данни, които ще предопределят настроението преди следващото заседание на Фед. Часовете са по българско време.

• Вторник, 29.09.2026: 17:00 ч. – индекс на потребителското доверие на Conference Board (септември) и данни за свободните работни места JOLTS (август). Отчет на Carnival за третото тримесечие.
• Сряда, 30.09.2026: 15:15 ч. – доклад на ADP за заетостта в частния сектор. 15:30 ч. – окончателна оценка на БВП за второто тримесечие, лични доходи и ценови индекс PCE за август. След затварянето на борсите – отчет на Micron за четвъртото фискално тримесечие.
• Четвъртък, 01.10.2026: 15:30 ч. – седмични молби за помощи при безработица. 17:00 ч. – индекс ISM за промишлеността (септември) и разходи за строителство. Отчет на Nike за първото фискално тримесечие.
• Петък, 02.10.2026: 15:30 ч. – доклад за заетостта в САЩ за септември: нови работни места, безработица, средна почасова заплата. 17:00 ч. – поръчки в промишлеността (август).
• 27–28.10.2026: заседание на Федералния резерв.
• 03.11.2026: междинни избори в САЩ.

Най-важни ще бъдат данните за PCE в сряда и докладът за заетостта в петък. След изненадващо силния август очаквам по-скромен прираст на работните места през септември. Ако данните отново са силни, натискът върху доходностите вероятно ще продължи.

От отчетите внимавам най-вече за Micron (въпреки, че в момента нямам позиции в тази компания). Компанията произвежда памет за центровете за данни и е показателна за търсенето, свързано с изкуствения интелект. Carnival ще покаже колко пари харчат домакинствата за пътувания и развлечения. Продажбите на Nike от известно време са под натиск и отчетът ѝ ще бъде тест за потребителското търсене на стоки, които не са от първа необходимост. През октомври започва и сезонът на отчетите за третото тримесечие.

Често задавани въпроси

Защо доходността на американските облигации е над 5%?

Причините са три. Икономиката на САЩ расте бързо – композитният PMI за септември е 58,4, най-високо ниво от 62 месеца. Инфлацията остава над целта от 2% – PCE е 3,7% за юли. И правителството финансира голям дефицит с нови облигации, затова инвеститорите искат по-висока срочна премия. На 24.09.2026 г. 10-годишната доходност затвори на 5,18%, най-високото ниво от юли 2007 г.

Как високите лихви в САЩ влияят на кредитите в България?

Косвено. Лихвите в България следват Европейската централна банка, която на 10.09.2026 г. повиши депозитната си лихва до 2,50%. Глобалният натиск върху цената на парите обаче се пренася и към Европа. 12-месечният Euribor е 2,95% през август при 2,25% през януари. Кредитите с плаваща лихва, обвързана с такива показатели, могат да поскъпнат при следващата актуализация.

Защо акциите растат, когато лихвите се покачват?

Защото лихвите растат заради силна икономика, а тя носи по-високи печалби на компаниите. Докато печалбите растат по-бързо, отколкото високите лихви намаляват оценките, индексите могат да се задържат. Ръстът обаче е неравномерен. S&P 500 е на 0,7% от рекорда си, но равнопретегленият индекс изостава, а Dow Jones е 4,6% под върха си. Средната акция се справя по-зле от заглавията.

Добър месец за борсите ли е октомври?

Исторически четвъртото тримесечие е най-силното. От 1950 г. насам S&P 500 е растял през него в 61 от 76 години, със средна възвръщаемост около 4,2%. Октомври обаче е и месецът на някои от най-големите сривове, а тази година съвпада с междинните избори в САЩ на 03.11.2026 г. Сезонността показва вероятности, а не гаранции. Миналите резултати не гарантират бъдещите.

Какво е срочна премия (term premium)?

Срочната премия е допълнителната доходност, която инвеститорите искат, за да държат дългосрочна облигация вместо поредица от краткосрочни. Тя компенсира риска от инфлация, фискална несигурност и промени в лихвите. По оценката на Федералния резерв (модел на Kim и Wright) премията за 10-годишните облигации на САЩ е 0,97% към 16.09.2026 г. – най-високото ниво от февруари 2011 г. Преди година беше около 0,46%.

Моята обобщена гледна точка

Пазарите навлизат в октомври с доходности, невиждани от почти две десетилетия. Ипотеките в САЩ отново са над 7%, а дизелът е на рекордна цена. Предстоят спорни междинни избори и важен сезон на отчетите. Американският потребител досега издържа, но натискът върху него расте всяка седмица.

Пазарът на акции засега пренебрегва тези рискове благодарение на силните печалби и инерцията. Уважавам тази сила и не я подценявам. В същото време смятам, че рискът в следващите седмици е наклонен надолу. В по-дълъг план оставам конструктивен: високите лихви ще охладят икономиката, инфлацията ще отстъпи и това ще създаде по-здрава основа за растеж. Пътят дотам обаче вероятно ще мине през повече колебания, отколкото подсказват рекордите на индексите.

Ако искате да обсъдим как тези процеси засягат вашите лични финанси, можете да се свържете с мен за консултация – в офиса ми в Пловдив или онлайн чрез видеовръзка. Първата консултация е безплатна. Свържете се с мен.