Облигации над 5% и премия за риск под 1%: моите принципи

През септември 2026 г. на финансовите пазари се случи нещо, което не бях виждал от над две десетилетия. Доходността на 10-годишните държавни облигации на САЩ завърши месеца на 5,29% – над върха от юни 2007 г. В същото време американските акции останаха близо до рекордните си нива и се търгуват при оценка от около 26 пъти печалбата на компаниите. Двата факта заедно насочват вниманието към едно понятие, което рядко влиза в новините – премия за риск при акциите.

Тази комбинация промени баланса между риск и доходност. Облигациите отново плащат реална доходност, каквато не сме виждали от края на 2008 г. Допълнителното възнаграждение, което акциите предлагат за по-големия си риск, по моите изчисления е под 1 процентен пункт. А в България инфлацията е 5,6%, докато новите срочни депозити носят средно 1,38%.

В тази статия обяснявам с прости думи какво показват тези числа: доходност от печалбите, премия за риск и реална доходност. След това излагам принципите, по които мисля за разпределението на парите между акции, облигации и спестявания. Не правя прогнози накъде ще тръгнат лихвите или акциите. Обяснявам какво показват данните днес и защо според мен планът е по-важен от заглавията.

Ключови изводи

• Облигациите на САЩ: доходността на 10-годишните книжа стигна 5,29% на 30.09.2026 г. – най-високото ниво при затваряне от май 2002 г. и над върха от 5,26% през юни 2007 г. (Министерство на финансите на САЩ).
• Реалната доходност: 10-годишните облигации, защитени от инфлация (TIPS), носят 2,93% – най-много от ноември 2008 г. насам. Средната им доходност за 2010–2022 г. е около 0,2%.
• Премията за риск при акциите: при P/E около 26 доходността от печалбите на S&P 500 е около 3,9%. Разликата спрямо реалната доходност на облигациите е около 0,9 пункта. По моите изчисления това е най-ниското ниво от есента на 2009 г., когато печалбите на компаниите бяха рязко свити от финансовата криза.
• Европа и България: ЕЦБ повиши депозитната си лихва до 2,50% от 16.09.2026 г. – второ повишение за годината. Инфлацията в България е 5,1% за август и 5,6% за септември по експресната оценка на НСИ.
• Депозитите у нас: средната лихва по новите срочни депозити на домакинствата е 1,38% през август, а по овърнайт депозитите – 0,01% (БНБ). Реалната доходност на парите в банката е отрицателна – около минус 4% годишно.

Какво се случи с доходността на облигациите на САЩ?

В края на август 10-годишните облигации на САЩ носеха 4,75%. През септември доходността им се повиши почти всяка седмица. На 15.09.2026 г. тя достигна 5,00%, на 24.09 – 5,18%, а на 30.09 затвори на 5,29%. Това са официалните данни от дневната крива на доходността на Министерството на финансите на САЩ.

За да намеря последния път, когато доходността е била по-висока, прегледах историческия ред на Федералния резерв на Сейнт Луис (FRED). През юни 2007 г. върхът беше 5,26%. По-високо ниво от 5,29% има чак на 14.05.2002 г. С други думи, през последния ден на септември облигациите на САЩ платиха най-много доходност от над 24 години.

Движението не засяга само 10-годишния срок. 30-годишните облигации на САЩ завършиха месеца с доходност 5,64%. Повишението на дългосрочните лихви е широко и обхваща цялата крива на доходността. Причините – силната икономика, упоритата инфлация и големият държавен дълг – анализирах подробно в статията си за върха на доходността от 2007 г., затова тук няма да ги повтарям.

Какво е доходност на облигация?

Облигацията е заем, който давам на държава или компания. Тя ми плаща лихва и връща главницата в определен ден. Доходността показва каква годишна възвръщаемост получава човек, който купи облигацията днес и я държи до падежа.

Цената и доходността се движат в обратни посоки. Когато лихвите на пазара растат, старите облигации с по-ниска лихва поевтиняват. Затова високата доходност днес е добра новина за новия купувач, но означава загуби за онези, които вече са държали облигации, докато лихвите са се покачвали.

Какво е реална доходност и какво са TIPS?

Номиналната доходност е числото, което виждам в договора или в котировката – например 5,29%. Реалната доходност е това, което остава след инфлацията. Тя показва дали парите ми реално растат, или само изглеждат повече.

В САЩ има специални държавни облигации, защитени от инфлация – TIPS (Treasury Inflation-Protected Securities). Главницата им се увеличава с инфлацията, а доходността им показва директно реалната възвръщаемост. Към 30.09.2026 г. реалната доходност на 10-годишните TIPS е 2,93%. На 02.03.2026 г. тя беше 1,76%, тоест за седем месеца се е повишила с 1,17 процентни пункта.

Разликата между двете доходности – 5,29% минус 2,93%, или около 2,36 пункта – показва каква средна инфлация за следващите 10 години е заложена днес в цените на пазара. Това не е моя прогноза, а аритметика от пазарните цени.

Защо реалната доходност е толкова важна? Защото за дълъг период – от 2010 до 2022 г. – тя беше близо до нулата. По моите изчисления от дневните данни на FRED средната доходност на 10-годишните TIPS за тези 13 години е около 0,24%. През по-голямата част от 2020 г., през цялата 2021 г. и до април 2022 г. тя дори беше отрицателна – стигаше до около минус 1%. Тогава облигациите на практика не плащаха нищо над инфлацията. Днес плащат почти 3%. Такова ниво не е имало от ноември 2008 г.

Какво е премия за риск при акциите и защо почти изчезна?

Тук идва втората половина от картината. За да сравня акциите с облигациите, използвам два прости показателя: доходността от печалбите и премията за риск.

Какво е P/E и доходност от печалбите?

P/E (price-to-earnings) показва колко пъти цената на акцията е по-висока от годишната печалба на компанията на една акция. Ако P/E е 25, значи плащам 25 евро за всяко 1 евро годишна печалба.

Доходността от печалбите (earnings yield) е обратното на P/E – печалбата, разделена на цената. При P/E 25 тя е 1/25, или 4%. Този показател отговаря на въпроса: „Ако купя целия пазар днес, колко печалба получавам за всеки 100 евро?“ Така акциите стават сравними с лихвата по облигациите.

Индексът S&P 500 – 500-те големи американски компании – затвори на 7 651,54 пункта на 30.09.2026 г. Според данните на професор Робърт Шилър от Йейлския университет печалбата на индекса за 12-те месеца до юни 2026 г. е 295,39 пункта. Така P/E е около 25,9, а доходността от печалбите – около 3,9%. Това съвпада с оценката от около 26 пъти печалбата, която цитират и финансовите медии.

Как се изчислява премията за риск?

Премията за риск при акциите (equity risk premium) е допълнителната доходност, която инвеститорът получава, защото поема риска на акциите. Акциите могат да поевтинеят с 30% или 50% за няколко месеца. Държавната облигация на САЩ, държана до падежа, връща главницата си. Затова е логично акциите да предлагат повече.

Има различни начини за изчисляване. Аз използвам прост и популярен метод: доходността от печалбите минус реалната доходност на 10-годишните TIPS. Сравнявам с реалната доходност, защото печалбите на компаниите по принцип растат заедно с цените в икономиката, докато лихвата по обикновената облигация е фиксирана.

Сметката към 30.09.2026 г. е проста: 3,9% минус 2,93% прави около 0,9 процентни пункта. За сравнение, при същия метод средната премия за 2010–2022 г. е около 4,7 пункта – при средна доходност от печалбите 4,9% и реална доходност на TIPS 0,24%. По изчисления, цитирани от Fortune на база данните на Шилър от 1871 г., дългосрочната средна премия е около 3,5 пункта.

Показател	30.09.2026	Средно 2010–2022	Юни 2007	Март 2000	Източник
P/E на S&P 500 (по печалбите за 12 месеца)	25,9	21,4	17,8	28,3	Шилър; FRED
Доходност от печалбите	3,9%	4,9%	5,6%	3,5%	Шилър; FRED
10-годишни облигации на САЩ (номинално)	5,29%	2,26%	5,10%	6,26%	Мин. на финансите на САЩ; FRED
10-годишни TIPS (реално)	2,93%	0,24%	2,69%	няма дневни данни	Мин. на финансите на САЩ; FRED
Премия за риск (печалби минус TIPS)	0,9 п.п.	4,7 п.п.	2,9 п.п.	–	мое изчисление
Печалби минус номинална доходност	–1,4 п.п.	+2,6 п.п.	+0,5 п.п.	–2,7 п.п.	мое изчисление

Стойностите за 2007 г. и 2000 г. са средномесечни. Дневните данни за 10-годишните TIPS във FRED започват през 2003 г., затова за 2000 г. сравнявам само с номиналната доходност.

Какво показва и какво не показва този показател?

Ниската премия за риск означава, че днес инвеститорът в акции получава малко допълнително възнаграждение спрямо безрисковата реална доходност. Акциите са скъпи спрямо облигациите. Това е факт от сегашните числа.

Показателят обаче има важни ограничения. Първо, той използва миналата печалба, а цените на акциите отразяват очакванията за бъдещата. Когато печалбите растат бързо, P/E по миналите 12 месеца изглежда по-високо от P/E по текущите печалби. Второ, премията за риск не е часовник. Тя може да остане ниска дълго време, а може и бързо да се промени – с падане на цените, с ръст на печалбите или със спад на лихвите.

Според мен ниската премия за риск не е сигнал за покупка или продажба. Тя е информация за баланса между риск и възнаграждение в момента. А този баланс има значение не за това кога да действам, а за това как изглежда разпределението на парите спрямо целите.

Какво се промени в Европа и в България?

От 1 януари 2026 г. България е член на еврозоната. Това означава, че лихвите у нас вече зависят пряко от решенията на Европейската централна банка (ЕЦБ).

На 10.09.2026 г. Управителният съвет на ЕЦБ повиши трите основни лихвени процента с 0,25 пункта. От 16.09.2026 г. лихвата по депозитното улеснение е 2,50%, по основните операции по рефинансиране – 2,65%, а по пределното кредитно улеснение – 2,90%. Това е второто повишение за годината. Предишното беше от 17.06.2026 г., когато депозитната лихва се повиши от 2,00% на 2,25%.

ЕЦБ посочва, че конфликтът в Близкия изток продължава да създава инфлационен натиск. Макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ, публикувани заедно с решението, са за обща инфлация в еврозоната от 3,0% през 2026 г., 2,5% през 2027 г. и 2,1% през 2028 г. Цитирам ги като факт от документа на ЕЦБ, а не като моя оценка.

Инфлацията в България

По окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ), годишната инфлация за август 2026 г. е 5,1%, а месечната – 0,6%. Най-голямо е поскъпването в група „Транспорт“ – с 5,5% само за месец. Средногодишната инфлация за последните 12 месеца е 5,0%.

На 01.10.2026 г. НСИ публикува експресната оценка за септември. Годишната инфлация по индекса на потребителските цени е 5,6%, като по хармонизирания индекс (ХИПЦ) – също 5,6%. Месечно цените са спаднали с 0,3%. Най-голямо е поевтиняването в групите „Развлечения, спорт и култура“ (–10,4%) и „Услуги на ресторанти и хотели“ (–1,1%), а най-голямо е поскъпването в „Транспорт“ (3,4%).

Лихвите по депозитите у нас

По данни на Българската народна банка (БНБ) за август 2026 г. средната лихва по новите срочни депозити на домакинствата е 1,38%. Тя дори е спаднала с 0,15 пункта спрямо юли. Средната лихва по овърнайт депозитите – парите по разплащателните сметки – остава 0,01%.

Ето какво означава това с конкретни числа. Сравнявам днешните лихви с инфлацията за последните 12 месеца по експресната оценка на НСИ. Това е пример за аритметиката на реалната доходност, а не прогноза.

Къде са 10 000 евро	Лихва годишно	Сума след година	Покупателна способност при 5,6% инфлация	Реална промяна
Срочен депозит (среден нов)	1,38%	10 138 евро	около 9 600 евро	около –4,0%
Разплащателна сметка (овърнайт)	0,01%	10 001 евро	около 9 471 евро	около –5,3%

Формулата е проста: делим сумата след година на 1,056. Така виждам колко „днешни“ евро струват парите ми, ако цените са се повишили с 5,6%. При срочния депозит загубата на покупателна способност е около 400 евро на всеки 10 000 евро. При разплащателната сметка е около 530 евро. Лихвите не са облагани с данък в примера – реалният резултат след данък е малко по-лош.

Това не означава, че депозитът е „лош“. Той има друга задача – да пази парите достъпни и стабилни. Но е важно човек да знае цената на тази стабилност. При сегашната инфлация тя е около 4–5% годишно.

Защо валутният риск е важен за човек в еврозоната?

Доходността от 5,29% е в долари. За човек, който харчи в евро, крайният резултат зависи и от курса евро/долар. Това е валутен риск – промяната на курса може да намали или да увеличи възвръщаемостта, когато парите се превърнат обратно в евро.

Пример от последните месеци показва колко голям може да е този ефект. По данни на Федералния резерв (серия DEXUSEU във FRED) на 02.01.2025 г. едно евро струваше 1,0261 долара. На 25.09.2026 г. то струва 1,1400 долара. За този период еврото поскъпна с около 11%. Актив за 10 000 долара струваше около 9 746 евро в началото и около 8 772 евро в края. Само от курса стойността в евро е спаднала с около 10% – повече от годишната лихва по облигациите.

Валутните колебания в исторически план са значителни. От създаването на еврото курсът е бил от 0,83 долара през октомври 2000 г. до 1,60 долара през април 2008 г. През септември 2022 г. беше под 0,97. Ефектът може да бъде и положителен – когато доларът поскъпва. Важното е, че той съществува и трябва да бъде съзнателна част от решението. Европейските облигации в евро нямат този риск за читателя в България, но и тяхната доходност е различна.

Принципите, по които разпределям парите

Дотук описах фактите. Сега споделям как мисля аз за тях. Това са общи принципи, а не съвет към конкретен човек. Всяко лично решение зависи от доходите, задълженията, целите и търпимостта към риск на съответния човек.

1. Разпределението следва целите и хоризонта

Първият ми въпрос никога не е „Акции или облигации?“. Първият въпрос е „За какво са тези пари и кога ще потрябват?“. Парите за жилище след две години, за образование на дете след десет години и за пенсия след двадесет години имат различни задачи. Затова имат и различно разпределение.

Колкото по-къс е срокът, толкова по-малко време има портфейлът да се възстанови след спад. Колкото по-дълъг е срокът, толкова по-важна става способността на парите да растат над инфлацията. Затова според мен разпределението на активите между акции, облигации и кеш е най-важното решение за риска. То определя колебанията на портфейла много повече от избора на конкретна акция.

Промените в лихвите не отменят този принцип. Те променят цената на отделните класове активи. Когато облигациите плащат 0,2% реално, ролята им в портфейла е главно стабилизираща. Когато плащат почти 3% реално, те отново носят и доходност. Но решението колко риск може да понесе човек остава свързано с неговите цели, а не с нивото на лихвите в даден месец.

2. Финансовият резерв е преди инвестициите

Преди всяка инвестиция трябва да има резерв за непредвидени разходи. Обикновено говоря за финансов резерв от 3 до 6 месечни разходи. Тези пари не се инвестират в акции или дългосрочни облигации. Задачата им е да са налични, когато потрябват.

Данните на БНБ и НСИ показват, че тази сигурност днес има реална цена – около 4% загуба на покупателна способност годишно. Според мен това е цената на спокойствието и тя си струва. Без резерв една загуба на работа или голям ремонт може да принуди човек да продаде инвестициите си точно когато пазарът е паднал. Важно е обаче резервът да е точно толкова, колкото е нужен. Пари, които стоят години наред на разплащателна сметка без цел, губят стойност всяка година.

3. Диверсификация между класове активи

Диверсификацията означава да не държа всичко в един актив, сектор или държава. Акциите, облигациите и депозитите реагират различно на едни и същи събития. Когато единият клас поевтинява, другият често се държи по-спокойно. Повече за логиката на диверсификацията между активи, сектори и държави съм писал отделно.

Трябва да бъда честен и за ограниченията ѝ. През 2022 г. акциите и облигациите поевтиняха едновременно. Индексът S&P 500 спадна от 4 766,18 до 3 839,50 пункта, или с 19,4%. В същото време доходността на 10-годишните облигации на САЩ се повиши от 1,52% до 3,88%, а цената на облигациите падна. Причината беше бързото повишаване на лихвите при висока инфлация. Диверсификацията намалява риска, но не го премахва във всяка година.

4. Ребалансиране

Когато акциите растат по-бързо от облигациите, делът им в портфейла се увеличава сам. Така портфейлът постепенно става по-рисков, отколкото е бил замислен. Ребалансирането на портфейла е връщането към избраното разпределение – например от 68% акции обратно към 60%.

Целта на ребалансирането не е по-висока доходност, а контрол върху риска. След силен период за акциите делът им в един портфейл може да надхвърли плана, без собственикът да е направил нищо. Ребалансирането по предварително зададени правила – по календар или при определено отклонение – е механизъм, който не изисква да предвиждам пазара. Той просто връща портфейла към плана.

5. Защо не гоня момента

Когато облигациите плащат над 5%, а акциите са скъпи, е изкушаващо да се опиташ да „улучиш“ момента – да излезеш от акциите сега и да се върнеш по-ниско. Аз не правя това. Писал съм подробно защо не се опитвам да улуча момента на пазара – по моите изчисления за 2010–2019 г. пропускането само на 10-те най-добри дни би намалило ръста на S&P 500 от 189,7% на 94,5%.

За да улучиш момента, трябва да си прав два пъти – кога да излезеш и кога да се върнеш. Високите оценки могат да се задържат дълго – през 1999 г. акциите вече бяха много скъпи, но средномесечният връх на S&P 500 дойде чак през август 2000 г. Затова според мен въпросът не е „Сега ли е моментът?“, а „Отговаря ли разпределението ми на целите и срока ми?“. Ако отговорът е „да“, промените в лихвите са причина за преглед, а не за паника.

Какво означава това за читателя в България

Първо, парите, които стоят на депозит или на разплащателна сметка, губят покупателна способност. При инфлация от 5,6% и средна лихва от 1,38% загубата е около 4% годишно. Това е факт от данните на НСИ и БНБ, а не оценка. Затова е важно човек да знае каква част от парите му трябва да е достъпна веднага и каква може да работи за по-дълъг срок.

Второ, през 2026 г. ЕЦБ повиши лихвите два пъти. Това засяга и кредитите – особено тези с плаваща лихва, обвързана с пазарните лихвени индекси. Решенията на ЕЦБ определят цената на парите в цялата еврозона, включително у нас. Който има кредит, има основание да знае как е определена лихвата му.

Трето, облигациите отново предлагат реална доходност. В продължение на повече от десетилетие ролята им беше почти само стабилизираща. Според мен днес те отново са сериозна алтернатива по отношение на доходността. Това важи за доларовите облигации, но при тях трябва да се отчете и валутният риск.

Четвърто, допълнителното възнаграждение за риска при акциите е ниско. Това не казва нищо за посоката на пазара утре. Но според мен е напомняне, че частта в акции трябва да е такава, че човек да може да понесе спад от 30–50%, без да се налага да продава.

И пето – според мен най-ценното в такъв период е да се върнеш към плана си. Ако той е изграден около целите и срока, промяната в лихвите е повод за преглед и ребалансиране, а не за рязка смяна на посоката.

Как изглежда това в исторически план

Има два периода, в които облигациите на САЩ плащаха сходно или повече, а акциите бяха скъпи спрямо тях – 2000 г. и 2007 г. Описвам само какво се е случило тогава. Не правя изводи за бъдещето, защото всеки период има различни причини.

2000 г.: най-скъпите акции спрямо облигациите

През март 2000 г. P/E на S&P 500 беше около 28,3, а доходността от печалбите – около 3,5%. В същото време 10-годишните облигации на САЩ носеха средно 6,26%. Разликата беше около минус 2,7 пункта – по-дълбоко отрицателна от днешната (минус 1,4 пункта). По данни на FRED през януари 2000 г. доходността на облигациите достигна 6,79%.

След това средномесечната стойност на S&P 500 спадна от 1 485 пункта през август 2000 г. до 837 пункта през февруари 2003 г. – с около 44%, по данните на Шилър. Доходността на 10-годишните облигации се понижи до 3,13% през юни 2003 г. Тоест облигациите, купени при висока доходност, поскъпнаха, докато акциите поевтиняваха.

2007 г.: последният път с доходност над 5%

На 12.06.2007 г. доходността на 10-годишните облигации на САЩ беше 5,26%. Тогава обаче акциите бяха по-евтини от днес: P/E около 17,8 и доходност от печалбите около 5,6%. Реалната доходност на TIPS беше средно 2,69% през юни 2007 г. Така премията за риск беше около 2,9 пункта – три пъти повече от днес.

Въпреки по-високата премия акциите поевтиняха силно по време на финансовата криза. Средномесечната стойност на S&P 500 спадна от около 1 540 пункта през октомври 2007 г. до около 757 пункта през март 2009 г. – с около 51%. Доходността на 10-годишните облигации стигна до 2,08% през декември 2008 г.

Какво показват тези два периода

Тези примери показват две неща. Първо, облигациите с висока доходност тогава изиграха ролята на стабилизатор в портфейла. Второ, нито ниската, нито високата премия за риск са определили момента на спада. Акциите бяха скъпи още през декември 1999 г. (P/E около 29,7), но средномесечният връх на индекса дойде чак през август 2000 г. През 2007 г. акциите поевтиняха въпреки по-добрата оценка. А през 2022 г. видяхме обратния случай – акции и облигации поевтиняха заедно. Миналите резултати не гарантират бъдещите.

Моята гледна точка

Септември 2026 г. показа рядка картина. Облигациите на САЩ плащат най-много от над две десетилетия, реалната им доходност е най-високата от 2008 г., а акциите предлагат малко допълнително възнаграждение за риска си. В България инфлацията е над 5%, а депозитите носят под 1,5%.

Според мен в такива периоди най-ценното е да се върнеш към плана си, а не да реагираш на заглавията. Разпределението между акции, облигации и спестявания трябва да следва целите и срока, а не настроението на пазара. Промяната в лихвите е добър повод за преглед: има ли достатъчен резерв, отговаря ли разпределението на целите, нужно ли е ребалансиране и разбирам ли валутния риск. Не правя прогнози накъде ще тръгнат лихвите или акциите. Обяснявам какво показват данните днес и как мисля за принципите.

Източници

1. Министерство на финансите на САЩ – Daily Treasury Par Yield Curve Rates, септември 2026 (30.09.2026) – home.treasury.gov
2. Министерство на финансите на САЩ – Daily Treasury Par Real Yield Curve Rates, септември 2026 (30.09.2026) – home.treasury.gov
3. Федерален резерв на Сейнт Луис (FRED) – 10-годишна доходност на облигациите на САЩ, серия DGS10 (исторически данни до 29.09.2026) – fred.stlouisfed.org
4. Федерален резерв на Сейнт Луис (FRED) – 10-годишна реална доходност на TIPS, серия DFII10 (исторически данни до 29.09.2026) – fred.stlouisfed.org
5. Федерален резерв на Сейнт Луис (FRED) – индекс S&P 500, серия SP500 (30.09.2026; 2021–2022) – fred.stlouisfed.org
6. Федерален резерв на Сейнт Луис (FRED) – курс долар/евро, серия DEXUSEU (до 25.09.2026) – fred.stlouisfed.org
7. Робърт Шилър – база данни за S&P 500: цени, печалби и доходности от 1871 г. (версия от септември 2026 г.) – shillerdata.com
8. Европейска централна банка – Monetary policy decisions (10.09.2026) – ecb.europa.eu
9. Европейска централна банка – Key ECB interest rates (16.09.2026) – ecb.europa.eu
10. Национален статистически институт – Инфлация и индекси на потребителските цени, август 2026 г. (15.09.2026) – nsi.bg
11. Национален статистически институт – Инфлация и индекси на потребителските цени, септември 2026 г., експресна предварителна оценка (01.10.2026) – nsi.bg
12. Българска народна банка – Лихвена статистика, август 2026 г. (25.09.2026) – bnb.bg
13. По данни на Fortune – The equity risk premium… (29.09.2026) – fortune.com

Ако искате да обсъдим как тези процеси засягат вашите лични финанси, можете да се свържете с мен за консултация – в офиса ми в Пловдив или онлайн чрез видеовръзка. Първата консултация е безплатна. Свържете се с мен.