Преди да навлезем в дълбоките води на глобалните финанси и макроикономическите процеси, бих искал да използвам този момент, за да честитя предварително на всички наши читатели предстоящия голям празник – Деня на независимостта на България (22 септември). Вярвам, че духът на независимост, далновидност и стратегическо мислене е същият онзи фундамент, от който се нуждае всеки съвременен човек, за да навигира успешно през бурните морета на глобалната икономика днес.

Моята раота е ежедневно да проследявам пулса на световните пазари. И макар процесите, които ще разгледам в този анализ, да се генерират основно във Вашингтон и Уолстрийт, тяхното ехо отеква директно в Европа, влияейки върху покупателната способност, лихвите по ипотеките и бизнес средата тук, в България.

През следващата седмица всички погледи ще бъдат насочени към Федералния резерв на САЩ (Фед). Очакванията напълно се преобърнаха, а вероятността председателят на Фед, Кевин Уорш, да удържи на думата си и да нанесе нов лихвен удар, нараства с всеки изминал час. Защо се стигна дотук и какво стои зад кулисите на тези процеси? Нека анализирам фактите в дълбочина.

Макроикономическата картина: Защо инфлацията отказва да си отиде?

Когато анализирам текущата пазарна конюнктура, едно нещо става кристално ясно: битката с инфлацията далеч не е приключила. Последните данни категорично попариха надеждите на инвеститорите, че ценовият натиск ще отслабне в близко бъдеще.

Анатомия на индексите: CPI, PPI и разминаването с целите

На първо място, трябва да разберем какво ни казват данните. Годишният темп на инфлация в САЩ, измерен чрез Индекса на потребителските цени (CPI), се задържа на ниво от 3.4%. За непрофесионалното око това може да изглежда като успокояване спрямо предходните пикове, но от гледна точка на централната банка, това е червена лампа. Целта на Фед остава твърдо закована на 2.0%. Разликата от 1.4 процентни пункта не е просто статистическа грешка – тя е индикатор за структурни проблеми в икономиката.

Още по-притеснителното за мен е, че Индексът на цените на производител (PPI) – който често действа като изпреварващ индикатор (leading indicator) за потребителската инфлация – също отбеляза ръст. Когато производителите плащат повече за суровини и труд, те неминуемо прехвърлят тези разходи върху крайния потребител с известно закъснение. Въпреки че Ценовият индекс на разходите за лично потребление (PCE) остава „златният стандарт“ за Фед, синхронното покачване на CPI и PPI е сигнал, който не може да бъде игнориран.

Геополитическият шок: Иран, Ормузкият проток и петролът над $100

Тук стигаме до ядрото на проблема, който прави задачата на Фед изключително сложна. Настоящата инфлация не е породена само от излишно потребителско търсене (Demand-Pull inflation), което централните банки лесно могат да охладят чрез високи лихви. В момента наблюдавам класическа инфлация на разходите (Cost-Push inflation), генерирана от шокове в предлагането.

Ескалацията на напрежението между САЩ и Иран и свързаните с това рискове за корабоплаването през Ормузкия проток (през който преминава огромна част от световния петрол) изстреляха котировките на черното злато над 100 долара за барел през тази седмица. Федералният резерв не може да добива петрол. Повишаването на лихвите не може да отвори търговските пътища.

Как работи този механизъм? Петролът е кръвоносната система на глобалната икономика. Когато цената му се повиши драстично, поскъпва всичко:

• Транспорт и логистика: Доставката на стоки от Азия до САЩ или Европа става по-скъпа.

• Хранителни вериги: Селскостопанската техника и торовете (често базирани на нефтохимикали) поскъпват, което вдига цената на храната.

• Производство: Разходите за енергия в заводите се калкулират директно в крайната цена на продуктите.

Според моите изчисления и базирайки се на актуалните данни, енергийният шок и продължаващите ефекти от търговските мита са отговорни за повече от половината от скорошния инфлационен натиск.

Дилемата на Кевин Уорш: Доверие, реторика и политически натиск

За да разберем какво ще се случи в сряда, трябва да влезем в обувките на председателя на Фед, Кевин Уорш. Институционалното доверие е най-ценният актив на една централна банка.

Сигналите от Джаксън Хоул и залогът на доверието

Само преди няколко седмици, на годишния симпозиум в Джаксън Хоул, Уайоминг, Кевин Уорш беше пределно ясен. След като неясното му послание на заседанието през юли обърка пазарите, той зае изключително „ястребова“ (hawkish) позиция. Думите му отекват и до днес: „Трябва да бъдем уверени, че базисната инфлация се движи към нашата цел… имаме още работа за вършене.“

Когато централен банкер от този ранг заяви, че решенията ще бъдат строго базирани на данните (data-dependent), и веднага след това данните покажат влошаване, ходът е само един. Ако Фед не повиши лихвите сега, Уорш рискува да загуби своята достоверност. А загубата на доверие води до „разкотвяне“ на инфлационните очаквания – сценарий, при който бизнесите и потребителите започват предварително да вдигат цени и да искат по-високи заплати, очаквайки бъдеща инфлация. Това е спирала, която Фед не може да си позволи.

Политическият фактор в година на междинни избори

Добавяйки допълнителен слой сложност към моя анализ, трябва да отбележа факта, че се намираме в година на междинни избори (Mid-term elections) в САЩ. Исторически погледнато, политическата власт винаги желае „евтини пари“ преди избори – ниски лихви, които стимулират борсата и създават усещане за икономически просперитет.

Президентската администрация вече оказва безпрецедентен вербален натиск за понижаване на лихвите. Въпреки това, икономическите индикатори не подкрепят такова решение. За инвеститорите е критично важно да са подготвени за сериозен политически отпор спрямо политиките на Фед. Тази институционална битка може да създаде допълнителна волатилност на пазарите.

Пазарите на кръстопът: Анатомия на ралито и предупрежденията на дълговия пазар

Реакцията на финансовите пазари в края на седмицата беше обект на разгорещени дискусии и изненада мнозина, включително и опитни институционални трейдъри. Въпреки лошите инфлационни данни, в петък акциите отбелязаха рали. Как мога да обясня този парадокс?

Парадоксът на петъчното рали и изглаждането на кривата на доходността

Пазарите са механизъм за дисконтиране на бъдещето. Понякога лошите новини са добри новини, ако внасят яснота. Данните за инфлацията изкрещяха в ушите на Уорш, че увеличение от 25 базисни пункта (четвърт процент) следващата седмица е абсолютно задължително. Пазарът, колкото и да мрази високите лихви, мрази несигурността още повече. Ралито беше своеобразна въздишка на облекчение – инвеститорите вече знаят какво ги очаква и са го калкулирали в цените на активите.

Още по-показателно е случващото се на пазара на облигации. Наблюдавах изглаждане на кривата на доходността (yield curve flattening). Този феномен се случва, когато краткосрочните лихви (отразяващи предстоящото вдигане от Фед) се покачват по-бързо от дългосрочните лихви. Това е класически сигнал, че пазарът на облигации очаква действията на централната банка в крайна сметка да забавят икономическия растеж в дългосрочен план.

Психологическата граница от 5% при 10-годишните ДЦК (Treasuries)

Тук стигаме до може би най-важния индикатор, който анализирам в момента. Доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа (Treasuries) в петък се доближи опасно близо до границата от 5.00%.

Защо това ниво е критично? В корпоративните финанси стойността на всяка една акция се изчислява чрез модели на дисконтираните парични потоци (DCF). Безрисковата норма на възвръщаемост (10-годишните ДЦК) седи в знаменателя на тези формули. Когато тази норма доближи 5%, настоящата стойност на бъдещите печалби на компаниите спада драстично.

При нива над 5%, акциите стават изключително трудни за защита. Облигациите се превръщат в сериозен конкурент за капитала на инвеститорите. Когато един пенсионен фонд може да получи 5% гарантирана доходност от правителството на САЩ, защо би поел риска да инвестира в акции? Успоредно с това, разходите за финансиране на самите компании хвърчат нагоре. Това е точката на пречупване, при която пазарът започва да изпитва сериозен дискомфорт.

Секторен анализ: Победители, губещи и K-образното възстановяване

Макроикономическата среда, която описах, не засяга всички сектори по един и същи начин. В момента наблюдавам ясно изразена K-образна икономика, където определени сектори процъфтяват, докато други се сриват под тежестта на капиталовите разходи.

Имунитетът на изкуствения интелект (AI)

В горната част на „К-то“ се намират технологичните компании, свързани с Изкуствения интелект (AI). Въпреки високите лихви, техните акции продължават да показват забележителна устойчивост. Моят анализ сочи две основни причини за това:

1. Силни фундаменти: Тези компании генерират реални, масивни свободни парични потоци и не зависят от евтин дълг за своето оцеляване.

2. Оправдани оценки: За разлика от предишни технологични балони, настоящите пазарни оценки (valuations) на водещите AI имена не са прекомерно разтегнати спрямо реалния ръст на техните приходи.

Жертвите на високите лихви

В долната част на „К-то“ обаче картината е мрачна. Секторите, които са силно зависими от кредитирането, страдат най-много:

• Недвижими имоти (Housing) и Строителство: С ипотечни лихви, вървящи нагоре в унисон с доходността по 10-годишните ДЦК, достъпността на жилищата спада рязко. Този пазар в момента е в състояние на замръзване.

• АДСИЦ (REITs – Real Estate Investment Trusts): Трастовете за недвижими имоти губят своята привлекателност. Когато безрисковата доходност е 5%, дивидентната доходност на REITs трябва да е значително по-висока, за да компенсира риска, което води до разпродажба на техните акции.

• Ютилити сектор (Utilities): Традиционно възприемани като „заместители на облигациите“ заради дивидентите си, компаниите за комунални услуги в момента не могат да се конкурират с доходността на държавните ценни книжа.

Добрата новина е, че кредитните спредове (разликата в доходността между корпоративните и държавните облигации) засега остават стабилни, макар и леко стеснени. Това означава, че все още няма паника относно масови корпоративни фалити.

Поглед напред: Траекторията на лихвите и ключовите данни за седмицата

За мен е очевидно, че бъдещата посока на фондовите пазари е изцяло заложник на траекторията на инфлацията. За оптимистите (биковете), формулата е проста: всякакъв знак за охлаждане на инфлацията в предстоящите данни, или каквото и да е дипломатическо успокояване на напрежението в Близкия Изток (което би свалило петрола), ще освободи напрежението като пружина и ще позволи мощно възстановяване на акциите.

Ако обаче инфлацията остане упорита (sticky inflation), Фед ще бъде принуден да продължи затягането, което ще направи изкачването на пазарите изключително трудно. Към момента текущият целеви диапазон на федералната фондова лихва е 3.5% до 3.75%. С вероятност над 90% очаквам той да бъде изместен нагоре следващата седмица.

Още по-интересно е какво показват фючърсите върху федералната лихва. Те калкулират близо 50% вероятност лихвите да достигнат диапазона 4.00% – 4.25% до срещата през декември. Това имплицира очаквания за цели две повишения от по четвърт процент до края на годината.

Календар на икономическите събития (14 – 18 септември)

Освен заседанието на Фед, седмицата предлага ключови данни, които ще валидират или отхвърлят настоящите пазарни хипотези (всички часове са по Източно стандартно време – ET):

• Понеделник, 14 септември: Относително спокоен ден, пазарът ще осмисля събитията от уикенда. Внимание към отчетите на Dave and Busters за индикация относно потребителските разходи за развлечения.

• Вторник, 15 септември:

  • 8:15 a.m. ADP Weekly Employment change: Ключов индикатор за състоянието на трудовия пазар. Силна заетост означава проинфлационен натиск.

  • 8:30 a.m. Empire State Index: Данни за производствената активност в региона на Ню Йорк.

• Сряда, 16 септември – Денят на истината:

  • 8:30 a.m. Retail Sales (Продажби на дребно за август): Изключително важен показател. Потребителят е двигателят на щатската икономика (над 70% от БВП). Ако продажбите са силни, икономиката издържа на лихвите.

  • 8:30 a.m. Експортни/Импортни цени: Директен поглед върху влиянието на глобалната търговия и силния долар.

  • 10:00 a.m. NAHB Housing Market Index: Очакванията на строителите (ще търсим потвърждение на негативната тенденция в сектора).

  • 2:00 p.m. Решение на FOMC и Икономически проекции: Най-важното събитие за месеца. Освен решението за лихвата, „Dot Plot“ графиката ще покаже точно къде самите членове на Фед виждат лихвите до края на годината.

• Четвъртък, 17 септември:

  • 8:30 a.m. Housing Starts (Начално жилищно строителство) & Initial Claims (Първоначални молби за безработица): Ще следя внимателно за признаци на пукнатини в пазара на труда.

  • 10:00 a.m. Pending Home Sales: Още един поглед към замръзващия имотен пазар.

• Петък, 18 септември:

  • 9:15 a.m. Индустриално производство и Капацитет на натоварване: Индикатори за здравето на реалната индустрия спрямо разходите за енергия.

  • 10:00 a.m. Leading Indicators (Изпреварващи индикатори): Обобщен поглед накъде се е запътила икономиката през следващите 6 месеца.

Заключение

Навлизаме в период на повишена макроикономическа турбуленция. Конфликтът между структурната инфлация (подхранвана от цените на петрола и геополитиката) и императивната нужда на Федералния резерв да запази своя авторитет, създава среда на високи лихви и скъп капитал.

Границата от 5% при 10-годишните ДЦК остава основният лакмус за поносимостта на пазара към риска. Докато някои сектори като недвижимите имоти изпитват сериозни затруднения, бизнесите със здрави фундаменти и революционен потенциал (като AI) демонстрират как капиталовите потоци се пренасочват към качеството. Следващата седмица Кевин Уорш вероятно ще потвърди репутацията си, но истинският въпрос е: колко дълго глобалната икономика може да издържи на този натиск, преди нещо фундаментално да се счупи? Ще продължа да следя данните в реално време.

COMPLIANCE DISCLAIMER (ОТКАЗ ОТ ОТГОВОРНОСТ): Настоящата статия има изцяло информативен, образователен и аналитичен характер. Нито една част от този текст не представлява, не бива да се тълкува и не е предназначена да служи като финансов съвет, инвестиционна препоръка, нито като предложение за покупка, продажба или задържане на каквито и да било финансови инструменти, акции, облигации или други активи. Авторът изразява своите лични макроикономически възгледи на базата на публично достъпни данни към момента на съставяне на анализа. Финансовите пазари носят висок риск, а миналите резултати не са гаранция за бъдещи такива. Преди вземането на каквито и да е инвестиционни решения, читателите трябва да проведат собствено проучване (due diligence) и/или да се консултират с лицензиран финансов съветник.