Отчет за паричните потоци: къде отиват парите на компанията

Представете си човек от Пловдив, който следи новините за големите технологични компании. В един и същи ден чете две заглавия: „Рекордна печалба“ и „Отрицателен свободен паричен поток“. Как може една компания да печели десетки милиарди, а парите ѝ да не стигат?

Отговорът е в един от трите основни финансови отчета – отчета за паричните потоци. Обяснявам как се чете той ред по ред и какво точно е свободният паричен поток – с годишните отчети на пет американски компании и един пример в евро.

Ключови изводи

• Три части, един въпрос: по Международния счетоводен стандарт 7 (МСС 7) всеки отчет за паричните потоци разделя парите на оперативна, инвестиционна и финансова дейност (IFRS Foundation).
• Печалбата не е пари: през 2025 г. нетната печалба на Meta включва еднократен непаричен данъчен разход от 15,93 млрд. долара, а паричният поток от дейността е 115,8 млрд. долара при печалба от 60,46 млрд. (отчети на Meta пред SEC).
• Повече пари, по-малко свободни: паричният поток от дейността на Microsoft за фискалната година до 30.06.2026 г. нарасна с 34,4%, но плащанията за имоти и оборудване нараснаха с 79,6%, затова изчисленият от мен свободен паричен поток намаля с 6,5% до 66,99 млрд. долара (годишен отчет 10-K).
• Няма единна формула: свободният паричен поток не е счетоводен стандарт – Meta изважда и плащанията по финансов лизинг, а Amazon приспада постъпленията от продажби на активи и стимулите.
• Промяна от 2027 г.: по МСФО 18 платените лихви при повечето нефинансови компании се отчитат във финансовата дейност, а косвеният метод започва от оперативната печалба; в ЕС стандартът е приет с Регламент (ЕС) 2026/338 от 13.02.2026 г.

Как се чете отчет за паричните потоци и от какви части се състои?

Отчетът за приходите и разходите показва дали компанията е спечелила, балансът – какво притежава и дължи към една дата. Отчетът за паричните потоци показва откъде са дошли парите и къде са отишли между две дати.

Правилата за него са в МСС 7 „Отчети за паричните потоци“. Стандартът изисква паричните потоци да се разделят на три вида дейност.

Паричен поток от оперативна дейност

Това са парите от основния бизнес: плащания от клиенти минус плащания към доставчици, служители и данъчни власти. Първият въпрос, който си задавам при всяка компания, е дали бизнесът ѝ носи пари сам по себе си.

Паричен поток от инвестиционна дейност

Тук са покупките и продажбите на дълготрайни активи – сгради, машини, сървъри, цели компании – както и покупките и продажбите на ценни книжа. Най-важният ред тук обикновено са капиталовите разходи.

Паричен поток от финансова дейност

Тук са парите, разменени с кредиторите и собствениците: нови заеми и погасявания, издадени акции, изплатени дивиденти и обратно изкупуване на собствени акции. Обратното изкупуване е, когато компанията купува от пазара свои акции и така намалява броя им.

Сборът на трите части дава промяната в парите на компанията за периода.

Защо печалбата и парите не са едно и също?

Печалбата се изчислява по правилата на счетоводството: приходът се записва, когато е изработен, дори клиентът да плати след три месеца, а разходът – когато е направен, а не когато е платен. Затова двете числа почти никога не съвпадат.

Повечето компании показват оперативния паричен поток по т.нар. косвен метод. Започват от печалбата и я коригират с трите вида разлики, които обяснявам по-долу. МСС 7 допуска и пряк метод – директно изброяване на получените и платените суми, но в практиката го срещам рядко.

Непарични разходи: амортизация, възнаграждения в акции, еднократни начисления

Амортизацията разпределя цената на една машина или един сървър върху годините, в които се използва. Парите са излезли в годината на покупката, затова в по-късните години амортизацията намалява печалбата, но не и парите. В отчета тя се прибавя обратно.

Подобно е и с възнагражденията в акции (stock-based compensation). Компанията плаща на служителите си със собствени акции. Това е разход за печалбата, но не изважда пари от касата.

Най-ясният пример от последните години е Meta. През третото тримесечие на 2025 г. тя начисли еднократен непаричен данъчен разход от 15,93 млрд. долара заради промените в американското данъчно законодателство. Нетната печалба за 2025 г. стана 60,46 млрд. долара – по-малко от 62,36 млрд. през 2024 г. Паричният поток от дейността обаче нарасна от 91,33 до 115,8 млрд. долара.

Оборотният капитал: вземания, запаси, задължения

Оборотният капитал са парите, „заклещени“ в ежедневната дейност. Ако клиентите плащат по-бавно или складът се пълни, парите идват по-късно от печалбата. Ако фирмата плаща по-бавно на доставчиците си, това временно задържа пари при нея.

Пример: как Amazon стига от печалба до пари

През 2025 г. Amazon отчете нетна печалба от 77,67 млрд. долара. Към нея в отчета за паричните потоци се прибавят 65,76 млрд. долара амортизация и 19,47 млрд. долара възнаграждения в акции. Това прави 162,89 млрд. долара. Останалите корекции – основно оборотният капитал и други позиции – са общо минус 23,38 млрд. долара. Резултатът е паричен поток от дейността от 139,51 млрд. долара.

Какво са капиталовите разходи и защо растат толкова бързо?

Капиталовите разходи (capital expenditures, накратко capex) са парите за дълготрайни активи, които се използват години наред. В отчета редът се казва „покупки на имоти и оборудване“ (purchases of property and equipment) или „добавки към имоти и оборудване“.

Полезно е да се разделят на две групи, макар компаниите да не ги отчитат поотделно. Поддържащите капиталови разходи заменят износеното оборудване. Капиталовите разходи за растеж изграждат нов капацитет. Груб, но според мен полезен ориентир е сравнението с амортизацията. Когато капиталовите разходи са многократно по-високи от нея, компанията очевидно разширява базата си, а не само я поддържа.

При Microsoft за фискалната година до 30.06.2026 г. плащанията за имоти и оборудване са 115,95 млрд. долара, а амортизацията на тези активи – 34,3 млрд. долара. Съотношението е 3,4 към 1. Година по-рано то е 2,9 към 1 (64,55 срещу 22,0 млрд. долара), по данни от годишния отчет на Microsoft, подаден до SEC на 29.07.2026 г. По счетоводните правила капиталовият разход не намалява печалбата наведнъж, а се разпределя като амортизация върху годините, в които активът се използва.

Как се изчислява свободният паричен поток?

Най-простата формула е: свободен паричен поток = паричен поток от оперативна дейност – капиталови разходи. С други думи, това е сумата, с която компанията разполага, след като е покрила и текущата си работа, и изграждането на нови активи. Само от нея акционерите и кредиторите могат да получат пари, без компанията да тегли заеми или да продава активи.

Свободният паричен поток не е определен в счетоводните стандарти – той е т.нар. показател извън стандартите (non-GAAP). Затова винаги чета дефиницията в самия отчет. Три различни варианта:

• Alphabet: паричен поток от дейността минус капиталови разходи – класическата формула.
• Meta: изважда и главниците по финансов лизинг – 2,52 млрд. долара през 2025 г. Финансовият лизинг е наемане на актив за почти целия му живот, което по същество прилича на покупка на изплащане.
• Amazon: изважда покупките на имоти и оборудване, но нетно от постъпленията от продажби и от стимулите. Затова нейните капиталови разходи за 2025 г. са 128,32 млрд. долара, а не 131,82 млрд., колкото е брутният ред в отчета.

В таблицата по-долу съм изчислил свободния паричен поток по дефиницията на всяка компания, а за Microsoft и Apple – по класическата формула. Изчисленията са мои.

Компания (финансова година)	Паричен поток от дейността	Капиталови разходи	Свободен паричен поток	Промяна на свободния паричен поток спрямо предходната година	Капиталови разходи като % от паричния поток от дейността
Amazon (2025)	139,51 млрд. USD	128,32 млрд. USD	11,19 млрд. USD	−70,7%	92,0% (67,0% година по-рано)
Microsoft (до 30.06.2026)	182,94 млрд. USD	115,95 млрд. USD	66,99 млрд. USD	−6,5%	63,4% (47,4%)
Meta (2025)	115,80 млрд. USD	69,69 млрд. USD + 2,52 млрд. лизинг	43,58 млрд. USD	−16,3%	60,2% (40,8%)
Alphabet (2025)	164,71 млрд. USD	91,45 млрд. USD	73,27 млрд. USD	+0,7%	55,5% (41,9%)
Apple (до 27.09.2025)	111,48 млрд. USD	12,72 млрд. USD	98,77 млрд. USD	−9,2%	11,4% (8,0%)

Източник: годишни отчети (10-K) на компаниите пред SEC и съобщението на Amazon за резултатите за четвъртото тримесечие на 2025 г.; изчисленията са мои. Сумите са в долари и за читател в еврозоната зависят и от курса евро/долар.

При четирите компании, които строят центрове за данни, паричните потоци от дейността са нараснали с между 20,4% (Amazon) и 34,4% (Microsoft), а капиталовите разходи – с между 65% и 87%. Затова свободният паричен поток стои на място или намалява. Apple е контрастът: капиталовите ѝ разходи са едва 11,4% от паричния поток от дейността.

Къде отиват свободните пари?

След свободния паричен поток гледам финансовата дейност – какво компанията е направила с парите. Две различни картини от същите отчети:

• Microsoft е изплатила 26,45 млрд. долара дивиденти и 22,27 млрд. долара за обратно изкупуване. Общо 48,72 млрд. долара, или 72,7% от изчисления свободен паричен поток.
• Apple е изплатила 15,42 млрд. долара дивиденти и 90,71 млрд. долара за обратно изкупуване. Общо 106,13 млрд. долара, или 107,5% от свободния паричен поток. Разликата е покрита от други източници – през същата година инвестиционната ѝ дейност е положителна с 15,2 млрд. долара, основно от продажби и падежи на ценни книжа.

За дивидентния инвеститор този раздел е най-важният. В статията за моя подход към компаниите с растящи дивиденти съм обяснил защо гледам на дивидента като на част от паричния поток, а не като на подарък. Ако плащанията към акционерите години наред надхвърлят свободния паричен поток, те се финансират от наличните пари или от дълг – и това е въпрос, който си струва да се зададе.

Как изглежда това в една българска фирма? Пример в евро

Следващият пример е изцяло хипотетичен. Не описва реална фирма – служи само да покаже механизма. Числата са изчислени с код.

Семейна фирма за мебели в Пловдив приключва годината с нетна печалба от 120 000 евро. Амортизацията на машините е 45 000 евро. Клиентите ѝ дължат с 30 000 евро повече, отколкото в началото на годината, а запасите от дървесина са нараснали с 20 000 евро. Фирмата пък дължи на доставчиците си с 10 000 евро повече. През годината купува нова машина с цифрово управление за 150 000 евро, тегли банков кредит от 100 000 евро, погасява 20 000 евро по стар кредит и изплаща на собствениците дивидент от 40 000 евро.

Ред в отчета	Сума
Нетна печалба	120 000 евро
+ амортизация	+45 000 евро
− ръст на вземанията от клиенти	−30 000 евро
− ръст на запасите	−20 000 евро
+ ръст на задълженията към доставчици	+10 000 евро
Паричен поток от оперативна дейност	125 000 евро
− нова машина (капиталов разход)	−150 000 евро
Свободен паричен поток	−25 000 евро
+ нов кредит	+100 000 евро
− погасяване на стар кредит	−20 000 евро
− дивидент	−40 000 евро
Паричен поток от финансова дейност	+40 000 евро
Промяна в парите за годината	+15 000 евро

Фирмата е печеливша и парите ѝ са се увеличили. Свободният ѝ паричен поток обаче е отрицателен, а дивидентът на практика е платен с част от новия кредит (това в България не е разрешено, но в много държави е разрешено). Дали инвестицията е разумна, зависи от това какво производство носи машината, а отчетът не отговаря на този въпрос – той показва само как е разпределен рискът: машината е купена със заемни пари, а собствениците вече са получили своето.

Понятието в действие: три случая от моите прегледи

Три случая от седмичните ми прегледи, в които свободният паричен поток беше в центъра:

• Януари 2026 г. – в статията за новата архитектура на растежа описах как големите компании насочват все по-голяма част от свободния си паричен поток към центрове за данни.
• Юли 2026 г. – в прегледа преди отчетите на технологичните гиганти писах за притеснението на инвеститорите, че след капиталовите разходи остава по-малко за дивиденти и обратно изкупуване.
• Октомври 2026 г. – в анализа на отрицателния свободен паричен поток на Meta капиталовите разходи за едно тримесечие надминаха паричния поток от дейността. За цялата 2025 г. той все още е бил плюс 43,58 млрд. долара.

Какво се променя в отчета за паричните потоци от 2027 г.?

През април 2024 г. Съветът по международни счетоводни стандарти издаде МСФО 18 „Представяне и оповестяване във финансовите отчети“. С него е променен и МСС 7. В ЕС промените са приети с Регламент (ЕС) 2026/338 на Комисията от 13.02.2026 г. и се прилагат за отчетни периоди, започващи на или след 01.01.2027 г.

Това засяга и българските публични компании, които отчитат по МСФО. Две промени са важни за читателя на отчета:

• Начална точка: косвеният метод започва от новия междинен сбор „оперативна печалба“, а не от нетната печалба.
• Лихви и дивиденти: досега стандартът позволяваше платените лихви да се отчитат или в оперативната, или във финансовата дейност. По новите правила при повечето нефинансови компании платените лихви и дивиденти се отчитат във финансовата дейност, а получените лихви и дивиденти – в инвестиционната (по данни на KPMG).

Затова при сравнение на 2026 и 2027 г. част от разликата може да идва от преместени редове, а не от бизнеса.

Как да проверите това сами

Всички числа в статията са публични.

1. Американски компании: в търсачката EDGAR на Комисията по ценните книжа на САЩ (SEC) въведете името на компанията. Годишният отчет е формуляр 10-K, тримесечният – 10-Q. Търсете раздела „Consolidated Statements of Cash Flows“.
2. Съобщенията за резултатите: те се подават като приложение 99.1 към формуляр 8-K. Там компаниите обикновено показват и своя свободен паричен поток заедно с изчислението му.
3. Европейски и български компании: годишният финансов отчет е в раздела за инвеститори на сайта на компанията. За българските публични дружества отчетите се публикуват и на сайта на Българската фондова борса. Търсете „Отчет за паричните потоци“ или „Консолидиран отчет за паричните потоци“.
4. Дефиницията: ако някъде прочетете „свободен паричен поток“, потърсете в същия документ как е изчислен. Както показах по-горе, различните компании изваждат различни неща.

Често срещани заблуди

„Отрицателният свободен паричен поток означава, че компанията губи пари“

Не непременно. Amazon отчете 77,67 млрд. долара нетна печалба за 2025 г., а свободният ѝ паричен поток беше 11,19 млрд. Отрицателният свободен паричен поток показва, че инвестициите надхвърлят парите от бизнеса – а не че бизнесът е губещ. Дали инвестициите се изплащат, отчетът за една година не показва.

„Печалбата показва колко пари е изкарала компанията“

Печалбата включва непарични разходи и приходи. При Meta през 2025 г. еднократният данъчен разход от 15,93 млрд. долара намали печалбата, без да е излязъл и един долар.

„Свободният паричен поток е стандартно число, което може да се сравнява директно“

Не е. Той е показател извън счетоводните стандарти и всяка компания го определя сама. Разликата при Amazon между брутните (131,82 млрд.) и нетните (128,32 млрд.) капиталови разходи е 3,5 млрд. долара – колкото една трета от целия ѝ свободен паричен поток за годината.

„Дивидентите и обратното изкупуване винаги се плащат от свободния паричен поток“

При Apple за фискалната 2025 г. плащанията към акционерите са 107,5% от свободния паричен поток. Разликата може да дойде от натрупани пари, продажба на ценни книжа или заеми – и отчетът показва кой източник е използван. Затова при анализ на дивидента гледам няколко години, а не една – и внимавам за капаните на стойността, при които висок дивидент прикрива слаб паричен поток.

Заключение: защо чета първо парите

Ако трябва да избера само един отчет, за да разбера една компания, избирам отчета за паричните потоци. Печалбата зависи от счетоводни преценки, а парите на сметката трудно се тълкуват по различен начин.

Числата за 2025 и 2026 г. показват според мен нещо важно за читателя, който следи технологичния сектор. Бизнесът на най-големите компании носи повече пари от всякога. В същото време все по-голяма част от тези пари отива в бетон, сървъри и чипове, а по-малка остава свободна. Отговорът на въпроса „колко остава“ е в три реда от един отчет – и вече знаете къде да ги намерите.

Източници

1. IFRS Foundation – IAS 7 Statement of Cash Flows (резюме на стандарта и промените с IFRS 18) – ifrs.org
2. Регламент (ЕС) 2026/338 на Комисията от 13.02.2026 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2023/1803 по отношение на МСФО 18 – eur-lex.europa.eu
3. По данни на KPMG – IFRS 18: changes to the statement of cash flows (2026) – kpmg.com
4. Microsoft – годишен отчет 10-K за фискалната година до 30.06.2026 г. (подаден на 29.07.2026 г.) – sec.gov
5. Alphabet – годишен отчет 10-K за 2025 г. (подаден на 05.02.2026 г.) – sec.gov
6. Amazon – годишен отчет 10-K за 2025 г. (подаден на 06.02.2026 г.) – sec.gov
7. Amazon – съобщение за резултатите за четвъртото тримесечие на 2025 г. (февруари 2026 г.) – businesswire.com
8. Meta Platforms – годишен отчет 10-K за 2025 г. (подаден на 29.01.2026 г.) – sec.gov
9. Meta Platforms – съобщение за резултатите за третото тримесечие на 2025 г., приложение 99.1 към 8-K – sec.gov
10. Apple – годишен отчет 10-K за фискалната година до 27.09.2025 г. (подаден на 31.10.2025 г.) – sec.gov
11. U.S. Securities and Exchange Commission – търсачка EDGAR – sec.gov

Ако искате да обсъдим как тези процеси засягат вашите лични финанси, можете да се свържете с мен за консултация – в офиса ми в Пловдив или онлайн чрез видеовръзка. Първата консултация е безплатна. Свържете се с мен.