„Откакто приехме еврото, всичко поскъпна.“ Това изречение се чува често от началото на годината – на опашката в магазина, в таксито, в коментарите под новините. Зад него стои въпрос, който си заслужава точен отговор: колко от инфлацията след еврото се дължи на смяната на валутата и колко – на други причини?
От 1 януари 2026 г. България е 21-вата държава в еврозоната. Вече има данни за десет месеца – от Националния статистически институт (НСИ), Евростат, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската народна банка (БНБ). В тази статия подреждам фактите за цените и за лихвите по депозитите и кредитите. Не търся потвърждение нито на страховете, нито на обещанията отпреди 1 януари – само това, което данните вече показват.
Накратко: От декември 2025 г. до октомври 2026 г. потребителските цени в България са се повишили с 5,6% по хармонизирания индекс на НСИ. Според Евростат ефектът на самата смяна на валутата върху инфлацията през януари е между −0,15 и +0,22 процентни пункта – статистически незначим. Основната част от поскъпването идва от енергията и услугите, а лихвите по жилищните кредити останаха около 2,4%.
Ключови изводи
- Януари беше спокоен, а не рекорден: годишната инфлация у нас спадна от 3,5% през декември 2025 г. до 2,3% през януари и 2,1% през февруари (Евростат).
- Скокът дойде през април: годишната инфлация стигна 6,0% след поскъпването на енергията; от декември до септември енергията у нас е поскъпнала с 20,2%, в еврозоната – с 19,0% (Евростат).
- Разликата с еврозоната е в услугите: от декември до септември услугите у нас поскъпнаха с 6,5%, а средно в еврозоната – с 3,2% (Евростат).
- Депозитите донасят малко повече: средната лихва по новите срочни депозити на домакинствата се повиши от 1,03% през януари до 1,49% през септември, след две повишения на лихвите от ЕЦБ (ЕЦБ, по данни на БНБ).
- Усещането изпреварва статистиката: показателят за възприеманото поскъпване в анкетата на Европейската комисия е 79,2 през октомври – най-високият от юни 2023 г. насам.
Колко е инфлацията след еврото от началото на годината?
Най-прекият отговор е в последното съобщение на НСИ от 16 ноември. В него има колона, която рядко се цитира – промяната спрямо декември на предходната година. Тя показва точно колко са се променили цените от последния месец с левове до октомври 2026 г.
По данните на НСИ за октомври хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) – мярката, по която се сравняват всички държави в ЕС – е с 5,6% над нивото от декември 2025 г. Годишната инфлация по ХИПЦ е 5,9%, а по националния индекс (ИПЦ) – 6,0%.
| Група стоки и услуги (ХИПЦ) | Промяна декември 2025 – октомври 2026 |
|---|---|
| Транспорт | +14,9% |
| Ресторанти и хотели | +9,2% |
| Образование | +9,1% |
| Лична хигиена, социални грижи и други | +8,8% |
| Алкохол и тютюн | +6,5% |
| Жилище, вода, ток, газ и горива | +5,4% |
| Отдих, спорт и култура | +4,5% |
| Облекло и обувки | +2,9% |
| Здравеопазване | +2,9% |
| Информация и комуникации | +2,9% |
| Храни и безалкохолни напитки | +1,7% |
| Обзавеждане и домакинство | +0,9% |
| Застраховки и финансови услуги | +0,5% |
| Общо | +5,6% |
Източник: НСИ, „Инфлация и индекси на потребителските цени – октомври 2026 г.“ (16.11.2026), таблица за ХИПЦ.
Таблицата разбива едно често повтаряно впечатление. Храните – най-честата покупка – са поскъпнали с 1,7% за десет месеца. Двуцифреният ръст е при транспорта, който включва горивата. Следват групите, в които голяма част от цената е труд: ресторанти, образование, фризьорски и други лични услуги.
Пример (хипотетичен, изчислен с код): домакинство, чиито месечни разходи през декември 2025 г. са били 1 500 евро и следват средната структура на индекса, през октомври 2026 г. плаща за същото около 1 584 евро – с 84 евро повече на месец. Реалното домакинство може да е далеч от средното. Семейство, което кара много, усеща транспорта; семейство, което рядко вечеря навън, почти не усеща ресторантите.
Какво се случи през януари – месеца на смяната?
Ако еврото беше вдигнало цените, най-ясният знак щеше да е през януари. Затова двете европейски институции, които следят цените, анализираха точно него.
Какво показа месечната инфлация?
През януари 2026 г. цените у нас се повишиха с 0,6% спрямо декември. Средно за януарите от 2011 до 2021 г. месечната промяна е била 0,14% (мое изчисление по данни на Евростат). Тоест януари 2026 г. е над обичайното ниво.
Годишната инфлация обаче спадна – от 3,5% до 2,3%. Причината е в базата. През януари 2025 г. цените се бяха повишили с 1,8% само за месец. Когато сравнението започва от толкова висока точка, дори по-висок от обичайния януари изглежда спокоен.
Кои услуги поскъпнаха по-бързо от обикновено?
Разликата е видима в няколко услуги, при които цената се изписва „на ръка“ и лесно се закръгля.
| Месечна промяна през януари | Средно 2011–2021 г. | Януари 2025 г. | Януари 2026 г. |
|---|---|---|---|
| Общо (ХИПЦ) | +0,14% | +1,8% | +0,6% |
| Услуги | +0,05% | +2,3% | +1,4% |
| Ресторанти, кафенета, столове | +0,23% | +2,7% | +1,7% |
| Фризьорски и козметични услуги | +0,25% | +2,3% | +3,1% |
Източник: Евростат, ХИПЦ по класификация ECOICOP 2 (prc_hicp_minr); средните стойности са мое изчисление.
Ресторантите поскъпнаха през януари 2026 г. по-малко, отколкото през януари 2025 г. При фризьорите е обратното – януари 2026 г. е вторият най-висок януари от 2003 г. насам – след януари 2022 г. Според мен таблицата показва двете страни едновременно: в някои услуги закръгляне има, но в цялата кошница то е малко.
Какво изчислиха Евростат и ЕЦБ?
Евростат сравни публикуваните цени с прогнозни коридори за всяка подгрупа на най-подробното ниво на индекса и използва оценката на НСИ какъв дял от цените е закръглен нагоре или надолу. В доклада си от юли 2026 г. той оценява ефекта на смяната върху годишната инфлация през януари между −0,15 и +0,22 процентни пункта. Изводът му е, че статистически значим ефект няма.
Икономисти от ЕЦБ и БНБ стигат до малко по-висока оценка в блога на ЕЦБ от 9 април 2026 г.: 0,3–0,4 пункта, почти изцяло от услугите. Те добавят около 0,1 пункта и за 2025 г., когато част от фирмите са вдигнали цените предварително. Същият анализ обхваща около 1,4 млн. продукта от големите търговски вериги. При тях промените при превалутирането са от порядъка на няколко евроцента, без системно закръгляне нагоре.
Как изглежда закръглянето в една сметка?
Фиксираният курс е 1,95583 лева за едно евро, определен с регламент на Съвета на ЕС. Пример (хипотетичен, изчислен с код): кафе за 1,50 лева струва точно 0,7669 евро, а по правилото за закръгляне – 0,77 евро. Ако кафенето изпише 0,80 евро, поскъпването спрямо точното превалутиране е 4,3%. За една чаша това са три цента, но при ежедневна покупка разликата се забелязва – и се помни повече от поевтиняването на хладилника.
Защо инфлацията почти се утрои между февруари и април?
Повратният момент на годината не е януари, а пролетта. Таблицата показва годишната инфлация месец по месец.
| Месец | България, общо | Еврозона, общо | България, енергия | България, услуги |
|---|---|---|---|---|
| Декември 2025 | 3,5% | 2,0% | 1,8% | 4,0% |
| Януари 2026 | 2,3% | 1,7% | −2,2% | 3,1% |
| Февруари | 2,1% | 1,9% | −2,6% | 3,0% |
| Март | 2,8% | 2,6% | 4,0% | 3,1% |
| Април | 6,0% | 3,0% | 14,7% | 8,3% |
| Май | 6,3% | 3,2% | 17,8% | 9,0% |
| Юни | 5,2% | 2,8% | 14,1% | 8,4% |
| Юли | 4,4% | 2,9% | 12,4% | 6,9% |
| Август | 5,0% | 3,2% | 17,9% | 7,2% |
| Септември | 5,6% | 3,8% | 21,6% | 7,6% |
| Октомври | 5,9% | 4,0%* | 22,8%* | 7,9%* |
Източник: Евростат (годишна промяна на ХИПЦ); за октомври – НСИ (окончателни данни за България), * експресна оценка на Евростат от 04.11.2026 г.
Енергията
Енергията е причината, която се вижда с просто око. През март и април горивата у нас поскъпнаха с 12,8% и 14,7% за месец, след началото на войната в Близкия изток. Как скъпият петрол стига до цените у нас, описах в анализа за петрола и енергията в България. Важното тук е сравнението: от декември до септември енергията в България и в еврозоната е поскъпнала почти еднакво – с 20,2% и 19,0%. Поскъпването на енергията е общо за цялата еврозона и няма връзка със смяната на валутата.
Ефектът на базата
Втората причина е по-скрита. Скокът при услугите от 3,1% през март до 8,3% през април не означава, че услугите са поскъпнали с пет пункта за месец. През април 2026 г. те поскъпнаха с 0,9%. Но през април 2025 г. индексът на услугите у нас беше спаднал с 4,0% за един месец, а НСИ тогава отчете обща месечна дефлация от 0,8%, по данни на БНТ. Когато миналогодишната точка е ниска, годишното сравнение изглежда стръмно. Това е причината да гледам и промяната от декември, а не само годишния процент.
Защо у нас цените растат по-бързо, отколкото средно в еврозоната?
Ако енергията е обща, разликата трябва да е другаде. Сравнението на промените от декември 2025 г. до септември 2026 г. показва къде е тя.
| Промяна декември 2025 – септември 2026 (ХИПЦ) | България | Еврозона | Хърватия |
|---|---|---|---|
| Общо | +4,9% | +3,7% | +4,2% |
| Енергия | +20,2% | +19,0% | +15,4% |
| Услуги | +6,5% | +3,2% | +7,5% |
| Храни, алкохол и тютюн | +2,0% | +1,1% | +1,3% |
| Промишлени стоки без енергия | 0,0% | +1,0% | −1,9% |
| Ресторанти, кафенета, столове | +8,0% | +2,6% | +5,3% |
| Фризьорски и козметични услуги | +12,6% | +2,9% | +9,5% |
Източник: Евростат, индекси на ХИПЦ (2025 = 100); промените са мое изчисление.
Стоките – дрехи, техника, мебели – почти не са поскъпнали у нас. Разликата с еврозоната идва от услугите. А там ръстът не започна през януари. През декември 2025 г., още с лева, годишната инфлация при ресторантите у нас беше 12,0%, а при фризьорските услуги – 16,9%. До септември 2026 г. при ресторантите тя се е забавила до 9,8%.
Според мен това показва, че двигателят на услугите е по-стар от еврото: бързо растящите заплати и по-ниското начално ниво на цените у нас. Същата картина се вижда и в Хърватия, която влезе в еврозоната три години по-рано. Когато през юни 2025 г. ЕЦБ и Европейската комисия потвърдиха, че България изпълнява критериите за еврозоната, средногодишната инфлация беше 2,7%. През октомври 2026 г. тя е 4,4% по ХИПЦ според НСИ.
Какво стана с лихвите по депозитите и кредитите?
Второто обещание и вторият страх около еврото беше за лихвите. Ето какво показва лихвената статистика, която БНБ подава към ЕЦБ.
| Нов бизнес, домакинства | Септември 2025 (в лева) | Януари 2026 | Септември 2026 | Еврозона, септември 2026 |
|---|---|---|---|---|
| Срочни депозити до 1 година | 0,83% | 1,03% | 1,49% | 2,33% |
| Депозити | 0,01% | 0,01% | 0,01% | – |
| Кредити за жилище | 2,47% | 2,46% | 2,41% | 3,62% |
| Потребителски кредити | 9,05% | 9,05% | 8,82% | 7,82% |
Източник: ЕЦБ, статистика на лихвените проценти на паричните финансови институции (MIR), по данни на БНБ. За 2025 г. са показани кредитите и депозитите в лева – тогава основната валута на пазара.
Капанът със старите данни в евро
Тук има подробност, която лесно подвежда. Статистиката на ЕЦБ има редове „в евро“ и за 2025 г. По тях лихвата по потребителските кредити у нас е била 4,53% през декември 2025 г. и 9,05% през януари 2026 г. Това не е скок на лихвите. До края на 2025 г. редът „в евро“ обхваща само малкото кредити, отпуснати в евро. От януари в него влизат всички кредити. Затова за честно сравнение с 2025 г. гледам данните в лева.
Депозитите последваха ЕЦБ, но от по-ниско ниво
Депозитната лихва на ЕЦБ беше 2,00% в началото на годината. Тя стана 2,25% от 17 юни и 2,50% от 16 септември, по данните на ЕЦБ. За същото време лихвата по новите срочни депозити у нас се повиши с 0,46 пункта, а средно в еврозоната – с 0,55 пункта. Посоката е еднаква, но разликата от около 0,8 пункта спрямо еврозоната остава. Как паричната политика на ЕЦБ достига до България, разглеждах още в статията за края на изкупуването на активи от ЕЦБ.
Пример (хипотетичен, изчислен с код): 10 000 евро на едногодишен депозит при 1,49% стават 10 149 евро преди данъци. Ако цените за същата година се повишат с 5,9%, колкото е годишната инфлация през октомври, покупателната сила на сумата е около 9 584 евро от днешните. Загубата е около 416 евро, макар депозитът формално да е донесъл лихва. Затова разглеждам депозита като място за финансовия резерв за непредвидени разходи, а не като начин парите да растат.
Кредитите почти не помръднаха
Лихвата по новите жилищни кредити у нас е между 2,41% и 2,47% и през 2025 г., и през 2026 г. Двете повишения на ЕЦБ през юни и септември досега не са се отразили в тази средна стойност. При потребителските кредити лихвата е малко по-ниска от година по-рано, но остава с един пункт над средната за еврозоната.
Защо усещането за поскъпване е по-силно от статистиката?
Европейската комисия пита всеки месец домакинствата във всички държави от ЕС как според тях са се променили цените през последните 12 месеца. Отговорите се обобщават в „баланс“ – разликата между тези, които казват, че цените са се повишили, и тези, които казват, че са се понижили, като крайните отговори тежат повече. Това не е процент инфлация, а мярка за усещане.
По данните на Евростат за анкетата балансът в България спадна от 71,3 през декември 2025 г. до 65,3 през януари 2026 г. Хората са усетили поскъпване през януари по-слабо, отколкото през декември. След това показателят се изкачи до 79,2 през октомври – най-високата стойност от юни 2023 г. Средно за еврозоната той е 62,7.
Според мен разминаването има обяснение в кошницата. Хората преценяват инфлацията по нещата, които купуват често – горивото, кафето, хляба. Горивата у нас бяха с 42,4% по-скъпи през септември 2026 г., отколкото година по-рано. Евростат изчислява и отделен индекс на „честите покупки“ за еврозоната: през септември той е 4,8% при обща инфлация 3,8%. Колкото по-видима е покупката, толкова повече тежи в усещането.
Как изглежда това в исторически план
Най-близкият пример е Хърватия, която въведе еврото на 1 януари 2023 г. В първите ѝ десет месеца с еврото – от декември 2022 г. до октомври 2023 г. – цените там се повишиха с 6,1%, а средно в еврозоната – с 3,3%. Услугите в Хърватия поскъпнаха с 8,6%, а ресторантите – с 11,7% (мое изчисление по индексите на Евростат).
Разликата спрямо еврозоната тогава беше 2,8 пункта. За България от декември 2025 г. до октомври 2026 г. тя е около 1,5 пункта (5,6% по данни на НСИ срещу 4,1% по експресната оценка на Евростат за еврозоната). Обстановката е различна: през 2023 г. енергията в еврозоната поевтиняваше, а през 2026 г. поскъпва. Общото между двата случая е, че по-голямата част от изпреварването се дължи на услугите, а не на стоките в магазина.
Как да проверите това сами
- Инфлацията у нас. На сайта на НСИ (nsi.bg) всеки месец излиза съобщение „Инфлация и индекси на потребителските цени“. В таблиците колоната „спрямо декември на предходната година“ показва поскъпването от началото на годината по групи.
- Сравнение с други държави. В базата данни на Евростат таблицата prc_hicp_minr дава ХИПЦ по групи и държави. Избирате държава, група и „годишна“ или „месечна“ промяна.
- Лихвите по депозити и кредити. БНБ публикува лихвената статистика в раздел „Статистика“ → „Лихвена статистика“ на bnb.bg. Същите данни са в базата на ЕЦБ (набор MIR), където България може да се сравни с еврозоната.
- Вашият кредит. В договора и в погасителния план проверете лихвения процент, от какво зависи той (референтния индекс и надбавката) и годишния процент на разходите (ГПР). Сравнете вноската от декември 2025 г. с последната.
- Вашият депозит. В извлечението или в договора проверете лихвата и срока. Сравнете лихвата с годишната инфлация от последното съобщение на НСИ.
Често срещани заблуди
„Еврото вдигна инфлацията до 6%.“
През януари и февруари годишната инфлация беше 2,3% и 2,1% – най-ниската за годината. Покачването дойде през април, заедно с поскъпването на енергията в цялата еврозона. Евростат оценява ефекта на смяната на валутата между −0,15 и +0,22 пункта, а икономистите от ЕЦБ и БНБ – на 0,3–0,4 пункта.
„Търговците закръглиха всички цени нагоре.“
Анализът на около 1,4 млн. продукта от големите вериги не открива системно закръгляне нагоре – промените са от по няколко цента в двете посоки. Закръгляне над обичайното има в някои услуги, като фризьорските, където януари 2026 г. е с 3,1% месечен ръст при средно 0,25% за 2011–2021 г.
„Ресторантите поскъпнаха заради еврото.“
Ресторантите поскъпват бързо от години. Годишният им ръст беше 12,0% през декември 2025 г., още с лева, и 9,8% през септември 2026 г. Месечният ръст през януари 2026 г. (1,7%) е по-нисък от този през януари 2025 г. (2,7%).
„С еврото кредитите поевтиняха.“
Лихвите по новите жилищни кредити са около 2,4% и през 2025 г., и през 2026 г. Промяна няма в нито една посока. По-видима е промяната при депозитите – с около половин пункт нагоре, след повишенията на ЕЦБ.
Често задавани въпроси
Колко поскъпнаха цените в България след въвеждането на еврото?
От декември 2025 г. до октомври 2026 г. потребителските цени в България са се повишили с 5,6% по хармонизирания индекс на НСИ. Най-много са поскъпнали транспортът (+14,9%), ресторантите и хотелите (+9,2%) и образованието (+9,1%). Храните и безалкохолните напитки са поскъпнали с 1,7%. Годишната инфлация през октомври 2026 г. е 5,9% по ХИПЦ и 6,0% по националния индекс.
Колко от инфлацията в България през 2026 г. се дължи на еврото?
Евростат оценява ефекта от смяната на валутата върху годишната инфлация през януари 2026 г. между −0,15 и +0,22 процентни пункта и го определя като статистически незначим. Анализ на икономисти от ЕЦБ и БНБ дава 0,3–0,4 пункта, главно от услугите. По-голямата част от поскъпването през 2026 г. идва от енергията след април и от услугите, които поскъпваха бързо още преди еврото.
Каква е лихвата по депозитите в България през 2026 г.?
Новите срочни депозити на домакинствата със срок до една година носят средно 1,49% през септември 2026 г. срещу 1,03% през януари, според лихвената статистика на БНБ в базата на ЕЦБ. Лихвата по депозитите на виждане е 0,01%. Средно в еврозоната новите срочни депозити носят 2,33%. При годишна инфлация от 5,9% през октомври реалната доходност на депозитите у нас е отрицателна.
Поскъпнаха ли жилищните кредити в България след еврото?
Не. Новите жилищни кредити у нас се отпускат при около 2,4% годишно и през 2025 г. (в лева, между 2,43% и 2,51%), и през 2026 г. (2,46% през януари и 2,41% през септември). Средната за еврозоната е 3,62% през септември 2026 г. Повишенията на депозитната лихва на ЕЦБ през юни и септември 2026 г. досега не са се отразили на жилищните кредити у нас.
Защо хората усещат по-висока инфлация от официалната?
Хората преценяват цените по честите покупки – гориво, кафе, хляб. В България горивата са с 42,4% по-скъпи през септември 2026 г. спрямо година по-рано, докато цялата кошница е с 5,6%. Анкетата на Европейската комисия показва, че усещането за поскъпване у нас през октомври 2026 г. е най-силното от юни 2023 г. насам.
Заключение
Десет месеца данни не потвърждават нито най-големия страх, нито най-голямото обещание около еврото. Януари мина с по-малко поскъпване, отколкото януари 2025 г., а институциите оценяват ефекта на смяната на десети от процента. Цените през 2026 г. са по-високи заради енергията и заради услугите, които поскъпваха бързо и с лева. Лихвите по кредитите останаха почти същите, а депозитите донасят малко повече – но по-малко от инфлацията.
Според мен най-важният урок за личните финанси е друг: годишният процент инфлация е лош компас за собствения бюджет. Той зависи от това какво се е случило преди година, а не само сега. По-полезни са два въпроса – колко са се променили моите разходи от декември насам и колко носят спестяванията ми над ръста на цените. Отговорът и на двата се намира в собствените документи, а не в новините.
Източници
- НСИ – Инфлация и индекси на потребителските цени, октомври 2026 г. (16.11.2026) – nsi.bg
- Евростат – Report on the euro changeover impact on HICP inflation in Bulgaria (юли 2026) – ec.europa.eu
- ЕЦБ – Блог: Euro adoption and price increases in Bulgaria: separating myths from facts (09.04.2026) – ecb.europa.eu
- Евростат – ХИПЦ, ECOICOP 2, месечни данни (prc_hicp_minr), проверено на 18.11.2026 – ec.europa.eu
- ЕЦБ – Статистика на лихвените проценти на паричните финансови институции (MIR), България и еврозона, януари 2025 – септември 2026 – data.ecb.europa.eu
- ЕЦБ – Основни лихвени проценти, депозитно улеснение – data.ecb.europa.eu
- БНБ – Лихвена статистика – bnb.bg
- Евростат / Европейска комисия – Анкета на потребителите, месечни данни (ei_bsco_m) – ec.europa.eu
- Съвет на ЕС – Регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 относно курса на превалутиране за България (01.07.2025) – consilium.europa.eu
- БНТ – NSI reports deflation for April (2025) – bntnews.bg
Ако искате да обсъдим как тези процеси засягат вашите лични финанси, можете да се свържете с мен за консултация – в офиса ми в Пловдив или онлайн чрез видеовръзка. Първата консултация е безплатна. Свържете се с мен.
Отказ от отговорност: Статията е с образователна и информационна цел и отразява личното ми мнение за факти и събития към датата на публикуване. Тя не съдържа прогнози и не е инвестиционен съвет, лична препоръка или покана за покупка или продажба на финансови инструменти. Миналите резултати не гарантират бъдещите. Всяка инвестиция носи риск от загуба. Повече: Предупреждение за риск.
